бела речка

Не съм писала тук доста време.. или поне така ми се струва. Бях на фестивала на спомените в Бела Речка.. и все едно съм била на пътешествие в друго измерение. Като пристигнах обратно в София, имах чувството, че всичко, което оставих тук преди да замина, е било отдавна.

А там се надишах с истински въздух и истински разговори и от това много ми олекна. Намерих хора, каквито търсех, но не очаквах. Зададох въпроси, които ме драскаха с нокти, но веднъж изговорени и намерили ехо/ухо - се успокоиха.

-

Вечерта в гората имаше светулки.

Беше като подарък. Беше подарък. Благодаря.

Още не съм си дошла съвсем на себе си.

разделно събиране на сънища

- белези от змийски зъби
- юмручен бой отдалеч, всъщност отблизо
- изнасят леглото през разбитата врата
- мравуняк, някой стъпва и за мравките е природно бедствие

сега - един за хартия, един за пластмаса, един за стъкло, един за метал

и за рециклиране
за нов живот под друго име

чужди езици

случи ми се току-що чуден превод на български на ето това изречение:
It cannot rain every day.

"Не може да дъжди всеки ден"

прекрасно е, нали? ;)

някъде по обед

Слушах една аудио книга и там цитираха стих на персийския поет Руми, чието пълно име е като припев на песен: Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми.. Не можах да намеря така, че да цитирам с източник - както е редно, затова цитирам по памет:

All my life I was knocking on a door
When it finally opened
I realized
I was knocking from inside.
..

И после намерих още от него ето тук, а също се и присетих, че наскоро ми подариха книгата с преводи на български, която изглежда ето така.

миналата година по същото време

Привечер на слънчевия тогава 9-ти май бях в градинката на музея "Иван Вазов" и, след четенето, се запознах с двама мъже. И двамата от важни по-важни. Единият прелетя като хала и донесе и отнесе по равно. Другият още е в живота ми, толкоз близо, да е жив и здрав :)

Ако познанството навършва една година, приятелството на колко става?

най-зеленото

:)
поздравявам ви с майски вятър, майски дъжд и майски цветове..
както и с някои припомнени звуци - котка, мъркаща на слънце, петли, кукуригащи от съседски дворове и невидими гласовити птици в пролетна гора

*тъмното петънце върху този бръмбар.. е сянката на въодушевения фотограф ;)