..обичам
- как случаен човек може да ти се извини, че те е бутнал на улицата с "i am sorry, sweetheart"; а също и друг да те поздрави мимоходом с "happy thursday"
- дневната светлина навън след зимата
- да се зазяпвам по хората, да се захласвам/прехласвам понякога, да ахвам/въхвам наум
- как седящият до мен мъж в метрото ме гледа настойчиво и после казва: those are beautiful glasses; или служителката в пощата, след като си е свършила работата по обработка на писмото, и преди редовното "have a nice day"..: i love your scarf
- суши-то е по-масово от баничките с боза и триъгълните сандвичи в софия (които ми липсват, признавам си)
- плодовете и зеленчуците, подправките, ядките и морските дарове, за които нямам имена, а понякога и смелост ;)
- липсата на цигарен дим
- гледката от ню джърси към манхатън
- цветовете на central park през всички сезони
- безбройността на четящите хора, всякаквите места, приспособени/присвоени за четене (докато чакат някого/накъде, в метрото, задължително в кафенетата и парковете и където още ви дойде на ум)
- нормалността на това да си седиш/четеш сам в кафене
- възможността да видиш/чуеш любимите си автори на живо
- проектът, поради който добри, а понякога и разкошни музиканти свирят в подземните станции на метрото
- thank you, please и excuse me
- книжарниците с книги от пода до тавана и навалицата в тях
- темпото, с което се движат хората по улиците. енергията в това
- рециклирането и масовото greening
- успоредните улици, перпендикулярните авенюта (или обратно). дълбоко съм благодарна и признателна на проектантите на уличната мрежа на манхатън :)
- метрото 24/7
- никога не съм била кой знае какъв сладоледен фен, но тук.. cold stone и ben & jerry.. намирам за неустоими
- закуската като социално събитие и/или повод за семеен мини-празник
- pick me up cafe, малките стари, дървени и разностилни масички и столове, малките чайничета, масала чай, гледката към 1-во авеню и парка след него, странните хора, които влизат непрекъснато
не разбирам съвсем
- как плетеш, както си му е реда - с двете куки и кълбото прежда, подаващо се от дамската чанта, или си режеш/пилиш ноктите, или се гримираш в метрото - последното понякога със замах и завиден майсторлък. (нито един от посочените не е единичен случай)
- навсякъде може да се седне на земята и най-вече там, където минават най-много хора
- големината на порциите и напитките, леда в последните, включително във водата
- става ли за пиене нещо, което девойката пред мен си поръча така: tall vanilla latte-decaf-skim milk-no sugar-and ice for to go, please
- климатиците - горещо до отворени прозорци цяла зима, студено (студено!) от март нататък
- "you know" и "like" на всяка втора дума. понякога и по-често. най-масовите паразитни думи, които съм срещала. не преувеличавам.
- т.нар. dating culture
- липсата на въпрос в "hi, how are you" (обикновено човекът е отминал, преди последните две гласни да са те достигнали)
- джапанките и всякаквите flip-flops, обувките на босо и късите ръкави при първото слънце и средно-дневна температура +2 градуса по целзий
- фаренхайт и вякаквите мерки (познайте колко съм висока в "стъпки")
;) следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар