сряда, 10 септември 2008 г.

Пол Остър

Четенето беше обявено за 19:00 ч. Аз отидох в 17:45.

Добре, че послушах съвета на човека, който ми каза изобщо за това (от сърце благодаря!!).. и ме предупреди да отида около час по-рано (и за това също!). На 4-тия етаж на Barnes & Nobel, гигантската книжарница, от която на мен ми се завива свят, имаше около 100-тина стола, подредени в спретнати редици. Повечето от тях, в 17:45, 1 час и 15 минути преди началото, вече бяха заети.

Аз си избирам място на 2-рия ред, точно пред "трибуната" (каква друга дума има за
това?). Искам да бъда близо, да го виждам и да го чувам. Да го виждам и чувам. И се зареждам с търпение. Чета от книгата, която ще представя, новата му: Man In The Dark. До мен се намества един господин на около 65 г. Столовете бързо се запълват, скоро и пространството наоколо също. Десетки, може би всъщност стотици,
правостоящи. Разни и разнообразни. А аз се сещам за един разказ от "Одет Тулмонд и други истории".. за едно друго литературно четене, как тя притиска книгата до сърцето си, и ми става смешно.

Всичко е по американски организирано. Няколко пъти се дават инструкции. Как ще протече, какво може и какво не може публиката. Какъв ще е редът при раздаването на автографи.
Започва, разбира се, навреме. Служител на книжарницата представя Пол Остър с няколко изречения. И той излиза..

Аз го очаквам някак.. по-голям. По-едър, някак си да излезе, да запълни "сцената", да "тежи".. като истински голям писател ;) А той излиза, висок и слаб, със светла риза и тъмни дънки, застава зад микрофона, някак лек... и започва да чете. И аз разбирам - най-голямото нещо в него е гласът му. Не, не голям, ами дълбок, плътен.. всъщност, може би думата да го определя е.. пълен. Пълен с всичките гласове на различните му герои, с тъгите им и историите им, със среднощните им разговори, с безсънията им, със спомените им.. И аз забравям всичко останало. Просто съм там, и цялата съм ухо.


Чете няколко откъса от различни места на книгата. От последния откъс аз някак си се усмихнах отвътре.. нямам дума за това чувство, другояче да го опиша или нарека...
Не бях усетила как са минали 40 минути - толкова време беше чел. Аплодисментите бяха богати, той благодари и си седна на първия ред. Можех да го пипна, ако се бях пресегнала през хората ;) ама аз не, все пак.

Припомниха ни реда за автографите и се изви опашката, точно както си им е реда.
Господинът до мен ме бутна лекичко по рамото и пита: Are you pleased? На мен не ми стигат думите точно в този момент, само кимвам, той ме поглежда и също блажено кимва. Един език говорим ;)

Точно с този господин и с две други негови познати дами си говорим неочаквано сладко следващия един час, че и повече...
Но преди това - аз си вземам автограф. Опашката върви бързо, аз се учудвам на тази скорост, после разбирам. Покрай чакащите хора минава служител на книжарницата и пита всеки дали иска "personalized" автограф. Ако искаш - казваш си името - в моя случай - буква по буква, служителката го записва на лепкащо листче, отваряш книгата на заглавната страница, тя го лепва и ти си готов. Пол Остър преписва името ти, подписва се. И това е. Но аз съм с необичайно (за тук) име, което често е повод за въпроси, а сега ми даде шанс да си разменя 4-5 изречения с човека, от когото имам най-много книги в опакованата си по настоящем в кашони библиотека.

Когато ние 4-римата - с господина и дамите - си тръгваме около час след края на четенето, Пол Остър още раздаваше автографи и на опашката края й не се виждаше.

А аз бях щастлива. Още съм :)

8 коментара:

Галя каза...

а това, така като гледам, е най-гигантският пост, който съм писала тук.. извинете ;)

Niky каза...

Гласът звучи ясно, а думите са завладяващи, но силата им не плаши, не тежи и дори е мила. И все пак тези думи не могат да бъдат задържани :)

Maria каза...

какво друго ако не - if you can dream it, you can live it - ;)

Rali каза...

хм, тайничко завиждам :) ще ми се да имам шанса да го чуя на живо... Попаднах на книгите му преди по-малрко то година, завладява...

Галя каза...

една приятелка ми подари следното изречение веднъж..:

пожелавам си го на вселената
:)

Yana каза...

Въпреки че бих предпочела жена му пред него anytime, все пак това е *голяма* среща... Радвам се с теб :)

Анонимен каза...

Изключителен автор! Наистина е голям шанс да се срещнеш с него! Може би след това събитие имаш по друг поглед към книгите му?

Галя каза...

@ yana:.. Сири Х. също е чудесна..
@ zory:.. по-скоро имам глас към думите му. и малко странното усещане, че Пол Остър съществува, съвсем не само на снимка в литературен вестник ;)