преди няколко месеца пътувах в една маршрутка, доста пълна. изглеждаше като да няма място за повече пътници, имаше такива, които стояха на стъпалата, но шофьорът спираше на всички, които махаха по пътя.
първо спря на едно момиче. нисичка и слаба, тя отвори вратата, погледна, отказа се, затвори вратата, остана да чака на улицата.
после спря на един млад мъж. едър и пълен, той отвори вратата, погледна, стъпи на първото стъпало, аз си помислих "няма начин", но хората се разшумяха, някак се разместиха. и той влезе. направи си място, изобщо не се поколеба. а момичето се отказа.
бях забравила тази случка. припомних си я покрай мислите-разговорите тия дни за мястото ни в света. че няма такова специално за нас, което да ни очаква.
въпросът е какво правиш, за да си намериш/направиш място(то). как разбираш, че "това" Е. и не се поколебаваш.
първо спря на едно момиче. нисичка и слаба, тя отвори вратата, погледна, отказа се, затвори вратата, остана да чака на улицата.
после спря на един млад мъж. едър и пълен, той отвори вратата, погледна, стъпи на първото стъпало, аз си помислих "няма начин", но хората се разшумяха, някак се разместиха. и той влезе. направи си място, изобщо не се поколеба. а момичето се отказа.
бях забравила тази случка. припомних си я покрай мислите-разговорите тия дни за мястото ни в света. че няма такова специално за нас, което да ни очаква.
въпросът е какво правиш, за да си намериш/направиш място(то). как разбираш, че "това" Е. и не се поколебаваш.
2 коментара:
Определено има избор как човек да постъпва в живота. Разбирам както момичето, така и момчето от твоя разказ. Въпросът е в целта и дали тя си струва усилията:)
Благодаря за коментара, Зори, добре дошла :)
.. не бях се замислила, но всъщност си права - може би момчето е имало по-силна мотивация да се качи и да стигне, закъдето е тръгнало..
Да се погледне отвъд сега-то и напред - как сменя перспективата.. :)
Публикуване на коментар