две-три

вече втори път ми се изтрива написаното. сигурно трябва да напиша различно ;)

*
случайно попаднах на "Одет Тулмонд и други истории".. отдавна книга не ме е радвала така, а последната история вече на няколко пъти разказах, толкова голяма и хубава!

*
намерих в ъгъла на един лист, на който пише друго, тези две изречения: I am not perfect. Are you? - намигват към няколко от разговорите напоследък с точка и въпросителна ;)

*
дните в софия останаха малко едноцифрено число.

тук, там

преди няколко месеца пътувах в една маршрутка, доста пълна. изглеждаше като да няма място за повече пътници, имаше такива, които стояха на стъпалата, но шофьорът спираше на всички, които махаха по пътя.

първо спря на едно момиче. нисичка и слаба, тя отвори вратата, погледна, отказа се, затвори вратата, остана да чака на улицата.

после спря на един млад мъж. едър и пълен, той отвори вратата, погледна, стъпи на първото стъпало, аз си помислих "няма начин", но хората се разшумяха, някак се разместиха. и той влезе. направи си място, изобщо не се поколеба. а момичето се отказа.

бях забравила тази случка. припомних си я покрай мислите-разговорите тия дни за мястото ни в света. че няма такова специално за нас, което да ни очаква.

въпросът е какво правиш, за да си намериш/направиш място(то). как разбираш, че "това" Е. и не се поколебаваш.

друго време

..

гледа ме, усмихва се
- какво?
- радвам ти се.
- защо?
- за това, че съществуваш.

нима е нужна или пък възможна по-специална причина?
..

а можеш ли да проведеш този разговор със самия себе си?

две

"Ти си седнал върху тази межда и си мислиш, че още си тук (...), а твоето отсъствие вече започна."

Маргьорит Юрсенар

-

а снимката е от премиерата на ето тази книга.., която чета и много й се радвам