събота, 21 юни 2008 г.

нощем на кино

Гледах "Моите боровинкови нощи" и "Любов по време на холера".
Първият - в къщи, вторият - на кино. Трябваше обратно.

Боровинковите нощи много ми се усладиха :). Да, има неща, които просто трябва да "пуснеш" да си отидат.. Да, трябва да можеш да вярваш на хората, дори и след като си бил грандиозно излъган.. Да, трябва да има врати, през които пак да можеш да влезеш, да излезеш, да влезеш..да ти пазят мястото. Да, има врати, на които пише "ключ". Да, няма кой да научи твоите уроци вместо тебе.

От филма по Маркес очаквах много, може би затова се разочаровах. Дойде ми дълъг, пълен със сюжет, свръх-гримиран. Освен това не харесвам актьора, който играе главния герой, след "Призраците на Гоя" - хич, а пък сега - съвсем.. Не е само заради ролите, има нещо.. мекотело в него.. [докато търсех името на актьора, попаднах на ето този блог, където добре са казали какво-що за този филм..]

И в двата филма имаше от нещата, за които си мисля напоследък, но боровинковите нощи е много по-мой, по-ми е истински, по-ми е симпатичен. Препоръчвам от сърце.

*
късен p.s.
знам какво е.
в боровинковите нощи тя тръгна, let go, търси себе си, прости.. и се върна, когато беше "направила място", когато беше готова да продължи нататък..
в холеровите времена.. той така и не "пусна".., влачи тази любов като котва, посърна поради нея, беше му извинение да е болен, нещастен, да причинява от същото..
и не, че единият избор е по-правилен. просто съм правила и двата и вече знам кой от тях е по-мой.

Няма коментари: