две стихотворения

в кръстопът

едно и още едно

слушай

преди няколко седмици ми се развали телефона.
бях по средата на стажа, за който може би ще пиша в друг момент. и по средата на лятото. бях също много втренчена в неща извън мен. и абсолютно отдадена на това да.. се представя добре (все още не се беше появил въпросът "защо?!", все още имаше само "как?"). натоварена с очаквания, повечето от които - припознати като мои, но всъщност чужди.

и тогава.. телефонът ми се смахна. приемах обаждания, получавах и изпращах смс-и. но, който ми се обаждаше, не можеше да ме чуе. все едно една ръка се беше протегнала и беше натиснала "mute". много беше особено - изведнъж открих нова форма на безпомощност.

сега, седмици (и принудително нов телефон) по-късно, ми се струва, че това всъщност е.. символично. в точно този момент от живота си и пребиваването си тук.. имах нужда да слушам. да се вслушам. да чуя - и себе си, и хората покрай мен, и вътрешния си глас.

отне ми половин лято да си отворя и двете уши. бяха.. уши широко затворени преди това.

и david whyte, за който писах вчера, много помогна. още за/от него скоро.

три до четири

три сутринта е. тази вечер бях на концерт.. и после на пътуване във времето.
"представи си, че са минали 10 години, събрали сте се с приятели и всеки разказва своята вечер.. 28 август 2009-та.. какво разказваш ти?"
"ходихме на концерт... а, ами.. как - запознахме се в един служебен асансьор, после ходихме на безкрайни разходки, една вечер край реката играхме на "обади се на приятел" от before sunrise (тя се обади на julia).. и после се озовахме на концерта. не знам какво става по-нататък - отнесе ме светкавица и .. ето ме на - 10 години по-късно".

--

на опашката пред залата един мъж ме заговори, каза: i was on a journey.. just came back. толкова исках да го разпитам. но ми се стори неуместно.. после се оглеждах, но тълпата ни беше отнесла в различни посоки.

--

лятото набегом. всичко на бърз кадър. само книгата четох на бавен.
the heart aroused, by david whyte
подарена. истински подарък. от вселенските.
- като омръзне заблуждението или играта на роли и маски.. идва моментът на.. thus far and no farther. и после отиваш и се срещаш със страшното. и разбираш, че страшното е у теб. и това разбиране е лековито..ако не го направим.. we will always be hunted by what we have most denied in ourselves
- пътуването минава през тъмна, непозната, непроходима гора. няма заобиколен път. не си струва заобиколния път. ако не се срещнеш с мрачното, никога няма да го избродиш. да се загубиш е най-прекият път към себе си
- the mythic code for "a very long time" is usually "three days and three nights"
- гласът, който идва от цяло тяло, но понякога травмите затлачват.. трябва да намерим къде пресяда, за да можем отново да говорим себе си, да казваме да и не, едно и десет.. и всичко останало
- the voice carries the emotional body of the person speaking
- the initial steps on the path of courageous speech [..], are the first tentative steps into the parts of us that cannot speak
- да си "цял", където и да си, каквото и да правиш. да си едновременно разумът и интуицията. да носиш тази цялост и на работното място, иначе влизаш в клишето и се изчерпваш с длъжностната си характеристика
- ние сме едновременно светли и тъмни. ако се опитваме да бъдем през цялото време светли, преструването ще погълне всичката ни енергия. без да приемем тъмната си страна като част от нас, живеем в отрицание на себе си
- за да откриеш истинската си страст, трябва да си едновременно възрастният Фион (опитен, стратегически мислещ, подготвен) и младият Фион (открит, любопитен, очарован от света)..

четири.
всички английски думи в булетите са на david whyte