пътят нататък

световен прилив на нежност

2011-07-25T13:14:00.003-05:00

блогът беше затворен за всички, както и аз.. Н. се пошегува, че съм се барикадирала в магданоза.. и беше прав, не на шега ;)
отне ми една година да се върна тук и да махна ограничението за четене. не мисля, че ще пиша пак в този блог, отдалечила съм се, но пък може на някого да му се дочете и нещо свое си да намери. току виж :)

365, 56: приливи

2010-07-21T15:15:00.004-05:00

снощи, съвсем неочаквано, се обади Н. с думите към главния герой от филм : след всеки световен катаклизъм, война или катастрофа.. неизменно настъпва световен прилив на нежност.
:)

365, 55: църква

2010-07-18T10:01:00.003-05:00

Преди почти 2 години, в деня преди да замина за пръв път за Ню Йорк, куфарите ми бяха приготвени и чакаха, бях преминала вече през най-важните сбогувания, отивах при един приятел да ми направи речник на математическите термини (ах, славни времена на "всичко-се-обърква-в-последния-момент"!).. и пътьом минах покрай св. Неделя в София.. притегли ме, влязох. Имах една миниатюрничка икона на св. Георги в джоба, помолих един свещеник да ми я освети и да ми прочете молитва за закрила. Заминавам надалеч и задълго, казах и сълзите ми сами тръгнаха.
Колко надалеч и колко задълго, попита.
- За Америка, за две години.
- Моята дъщеря е в Америка, вече близо 10 години... С кой самолет пътуваш?
- Утре рано, през Франкфурт.
- Аа, значи ще летиш със слънцето!
- ..много ме е страх..
- Щом толкова много те е страх, не тръгвай, остани тук.

Погледнах го първо невярващо, после се разсмях. Не ме беше чак толкова много страх. И ми олекна, и си тръгнах, и на другата сутрин летях със слънцето.

Днес минахме през църквата на Св. Георги в Добрич и този разговор ми се върна. Ярък, силен, още тук.

365, 54: компост

2010-07-07T02:33:00.004-05:00

След като потъгувах за разделното изхвърляне на боклука и масовото рециклиране в отвъдокеанската страна, с което много бях свикнала (и намирам за единственото отговорно отношение към боклуците, с които зариваме тази планета).., открих топлата вода ;).

Преди десетина дни знаех съвсем малко за компостирането (общо взето - що е то). След това почетох, порових, и сега съм много горда с компоста в градината, който поема не само всички растителни отпадъци от кухнята, но също и много от хартиените, яйчените черупки, утайката от кафе, плюс, разбира се всички градински - плевели, сухи листа и клонки, опадали плодове. Както с всяко нещо, оказа се, че и компостирането си има правила, ред и дисциплина ;)

Трябва да призная, че гледката на червеи никога не ме е радвала така, както при подготовката на домашния компост :)

Освен това компостът е не само полезен, но също така и нагледно училище по кръговрат (и търпение). А това, според мен, е една чудесна метафора не само за природните, но и за човешките ни процеси.. :)

365, 53: Ялом

2010-07-06T00:24:00.004-05:00

Знаех за Ървин Ялом като за психотерапевт и автор на професионална литература, но като автор на романи ми го препоръча Б. И съм мнооого благодарна за това. Все по-придирчива съм към четивата си, особено към романите, при изобилието наоколо, изобщо не мога да хвана и да дочета книга, която не ме увлича, не ме държи "изкъсо"... И затова сега така възторжено :)

Донесох си един сборник с разкази на Ялом, писани по негови случаи - Love's Executioner and Other Tales of Psychotherapy, а още и един роман: When Nietzsche Wept (другият, който поръчах от любимите used books на alibris.com, не пристигна до преди да затворя куфарите..).

Да си призная, скептично подходих към романа, защото в него са и Ницше, и Фройд, и Йозеф Бройер... обаче влязох в този свят и.. :)

Романът е анонсиран като "a novel of obsession", освен това се развива през 1882 г., в "зората" на психотерапията, в него има сънища, писма, прекрасен диалог, а и толкова много неща да помислиш и за себе си и да научиш...
*

Държа книгата сега в ръцете си, прелиствам я, иска ми се да сложа тук цитат, зачитам се и.. ще сложа три любими неща. Ето:

"Don't you see, Josef, that the problem is not that you feel discomfort? What importance is tension or pressure in your chest? Who ever promised you comfort? So you sleep poorly! So? Who ever promised you good sleep? No, the problem is not discomfort. The problem is that you have discomfort about the wrong thing!" [p.181]

"The joy of being observed ran so deep that Breuer believed that real pain of old age, bereavement, outliving one's friends, was the absence of scrutiny - the horror of living an unobserved life." [p.55]

"Let us try a thought experiment. For tomorrow's discussion, please consider this question: If you were not thinking these alien thoughts, what would you be thinking?" [p.167]

365, 52: абревиатури

2010-06-29T05:06:00.005-05:00

Една вечер с Б. се увлякохме в американската страст по абревиатурите и дни наред си смс-вахме абревиатурно. Голям смях падаше, защото всичко всякак можеше да се разчете :)

Същата тогава вечер си "преговорихме" кой какви от популярните американски абревиатури знае. Ето някои от тях:

- aka - also known as
- FYI - for your information
- asap - as soon as possible
- ROI - return of investment
- PDA - 1) personal digital assistant; 2) public display of affection (за това второто пак ще стане дума..)
- COB - close of business
- DOB - date of birth
- OMG - oh my God
- LOL - laughing out loud
- BRB - be right back
- BTW - by the way
- BAU - business as usual
- ICE - in case of emergency
- FOB - friends of the bride
- OBO - or best offer (при обявяване на цена, например)
..и кой знае още какви, за които не се сещам в момента. Помагайте :)

Te си ги ползват като думи. Все едно ние на "т.е.", вместо "тоест", да произнесем "т-е".. Не знам дали идва от желанието им всичко да е бързо - ако има начин нещо да се каже по-бързо/кратко, защо не. Или друга е причината. Но ме удивляваше (а в началото и грандиозно объркваше).

365, 51: думички

2010-06-18T04:39:00.003-05:00

мили ми, знайни и незнайни, близки и далечни, тайни и явни читатели на този блог (за съществуването на повечето от вас знам само от google analytics, който брои ли, брои..)

оказа се по-сложно, отколкото го очаквах, да следвам хода/броя на дните - бързо се движи външното време, по-бързо се движи от вътрешното ми.

думички (ще) има ;)

очаквайте скоро списък на любимите места в ню йорк, още за "шока" при завръщането след дълго отсъствие, видимите и невидими разлики между "тук" и "там", малко за пристрастеността на американците към абревиатурите + списък на онези, за които се сетихме с Б., любимите места и неща в софия/българия и още.

365, 50: премиера!

2010-06-08T04:45:00.002-05:00

365, 49: мдам

2010-06-01T18:39:00.005-05:00

Когато ни подготвяха за т.нар. "reversed culture shock" (oбратен културен шок, при завръщането), не ще да са си свършили добре работата, защото мен ме свари неподготвена и ме тресна свирепо. Уж знам, каквото трябва. Знам, че ще премине, че е на фази и степени, знам, че ще следва и той вълнообразната линия на промяната, с удрянето в дъното и поемането на въздух горе. Знам подробности за етапите, какво и как. Обаче това не ми помага особено.

Защото чудовищата са в детайлите.

Например, според мен година и половина не е кой знае колко много време. Обаче установих, че съм забравила доста имена и разположение на улици в София, в която съм живяла 13 години. Как е възможно?! Защо?!

Също така, имам бели петна по отношение на някакви лесни и подръчни за приятелите ми пространствени ориентири (и задавам въпроси от типа "А къде е и как да стигна до Mall of Sofia?").

Днес не можах да се сетя как се казва "телбод". Нямах тази дума.

За два дни вече успях два пъти да сляза на погрешна спирка и един път не можах да намеря в тъмното входа на блока, в който и преди съм "живяла" близо 2 седмици. Това подхранва едно подмолно чувство за безпомощност, което на драго сърце бих си спестила.

По улиците се усещам колеблива и несигурна.

Не мога съвсем да преценя колко време отнема да се стигне от едно място на друго пеша или пък с градския транспорт.

Странно ми се струва, че всички наоколо говорят на български. Наистина. Не се превземам. По инерция днес казах "Еxcuse me" на една жена в автобуса.

Темпото е различно, дневната светлина е различна, мащабът е различен, миризмите на града са различни, начинът, по който хората изглеждат, е различен (цветове и етноси, дрехи, телесни форми, лица и изражения).

Цигареният дим ме тормози, липсата на градски транспорт нощем ме обърква. Тази вечер за втори път се улових, че се изненадвам на ястията в менютата и се затруднявам да избера. Нали съм израстнала тук, откъде-накъде ще ми е "ново" това?!

Отидох на събитие в Червената къща. Докато се приближавах към струпаните хора пред сградата ме заля вълна от емоции, в която не ми се мокри сега отново.

Дълго ме е нямало.

365, 48: Attitude!

2010-05-31T11:09:00.002-05:00

върви в комплект с удивителната

ще трябва да си преразгледам отношението, иначе няма да стане

365, 47: пристигане

2010-05-30T09:36:00.005-05:00

- в самолета на България Еър стюардесата ме бутна с ръка, за да си направи път да мине, без да е нужно и без да се извини (както биха направили стюардите от всяка друга авиокомпания, с която съм летяла, ако изобщо някога си позволят да пипнат пътник, без той/тя да е припаднал, примерно)
- бях забравила аплодисментите при кацане
- няма тоалетна хартия в тоалетните на българското летище, на новия терминал
- не видях боклука да се събира разделно
- стрелката, упътваща към лентите за получаване на багаж, сочи нагоре, а ескалаторът се движи само надолу
- лентата за багаж е много къса, струпването на хора - огромно, онези, които се втурват за куфарите си, прегазват те и не се извиняват, са много
- на митническия контрол, служителят се сопна на майка ми, която "неправилно" беше разбрала неговото "давай" като "дайте си паспорта", вместо като "можете да минете"
- цигара веднага при потеглянето на колата
- сърдити реплики и клаксони по повод шофьорите наоколо

няма да ми е лесно

365, 46: отпътуване

2010-05-28T22:48:00.000-05:00

опаковам едно по едно
първо видимите неща
после невидимите
загъвам внимателно
в мека хартия
и меки мисли
най-чупливите

докато пътувам
наблюдавам разместването
на вътрешните пластове
и не знам
кога ще завършат
сеизмичните процеси
и какви планини
ще поникнат там
където до вчера
са били равнини

из "от другата страна"

365, 45: м.

2010-05-26T23:22:00.001-05:00

толкова е хубаво да виждам майка толкова щастлива

365, 44: трева

2010-05-25T22:39:00.002-05:00

едно от най-хубавите неща на този свят: да легнеш в огряна от слънце мека ранно-лятна трева

365, 43: хазяи

2010-05-24T21:32:00.006-05:00

На 15-ти август 2008-ма година бяхме в Добрич по други поводи и помолих да влезем в църквата Св. Богородица. Аз летях след два дни за пръв път с крайна дестинация Ню Йорк и още не знаех къде ще живея. Струваше ми се невъзможно да си намеря квартира от дистанция или да ми я намери някой друг от неколцината ми съвсем бегли познати в този невъобразим тогава град. Бях изписала десетки е-мейли, за пръв път през живота си си купих скайп кредит и пробвах да звъня на няколко обяви, напразно. Имах голяма бодлива топка страх в стомаха и смътни картини как се примъквам с двата си куфара незнайно накъде.

Когато влязохме в църквата на Св. Дева Мария, се помолих някак да се намери квартира за мен, слънчева и топла, с добри хора..., преди да замина, за да летя с леко сърце. Моля.

Два дни по-късно станах в 4:45 сутринта, за да се приготвя за летището и видях, че съм получила sms от Ц.: Congratulations! Ti si proud sobstvenik na sluncheva kvartira s hazai ot Peru! Следваха още детайли за разположение и метро-станции, а аз вече подскачах около куфарите. Звучеше ми още по-невероятно, защото с Ц. се познавахме от около месец и се бяхме виждали точно веднъж, а тя дори беше предплатила моята квартира със собствени пари. Освен това, тя самата беше пристигнала в Ню Йорк само 10-тина дни преди това.

Когато много часове по-късно и вече през океана подписвах договора, ах-нах наум, виждайки името на хазяйката ми. Maria Angeles.

Днес закусвахме с тях в стария ми квартал - Дани и Мария Ангелови ;), които в продължение на малко повече от година се грижеха за мен все едно им бях родна дъщеря. С тяхното семейство (братя, пораснали деца, внуци и други роднини и приятели) бях на първата си Коледа и на втория си Великден - като част от семейството. Когато за пръв път пътувах за България, Дани ме закара, а после и посрещна от летището. А Мария дойде с мен една незабравима октомврийска нощ до Бърза помощ и ме чака до 2 сутринта. И ме научи как се ползват обществените перални ;)

Иска ми се винаги да помня как Дани ме посреща с цялата бодрост на света (все едно не работи на трите места, на които работи, и не кара само нощни смени, цяла седмица, без почивен ден): How are you, young lady? И как Мария ми слага от пилешката супа, която е сготвила специално за внуците си, в първата ми вечер в Ню Йорк, когато още нямах собствена дори щипка сол.

365, 42: пикник

2010-05-23T20:15:00.004-05:00

Преди две седмици организирах пикник за довиждане (за днес), но прогнозата беше за дъжд и студено... и Б. предложи да го направим у тях. Много неочаквано, много мило предложение, като се има предвид, че той не ми е особено близък. И изобщо - изминалата седмица, или може би да кажа - изминалите месеци.. бяха пълни с хора, които правеха към мен и към най-близките ми щедри жестове...

365, 41: тога

2010-05-23T08:31:00.003-05:00

и шапка с пискюл. Това носих преди два дни по случай завършването. Много особено, малко като на филм. Поглеждах се и си казвах "аз съм облечена в това и наистина съм тук" и все пак.

365, 40: stress

2010-05-13T21:44:00.002-05:00

[от брошура на университетския здравен център, където днес се озовах ненaдейно, придружавайки треперещата J.]

the signs of stress in college:

- problems eating or sleeping
- increased use of alcohol or other drugs
- increased boredom and fatigue; a general sense of "the blahs"
- problem making decisions; increased procrastination
- being anxious and confused over unimportant events
- inability to concentrate, pay attention, or get organized
- weakness, dizziness, and shortness of breath; "anxiety attacks"
- persistent hostile or angry feelings; increased frustration with minor annoyances
- putting yourself or others at risk through risky behavior (such as driving too fast, vandalizing property, or practicing unsafe sex)
- friends repeatedly tell you that you seem stressed out
- difficulty sleeping, oversleeping, nightmares
- overpowering urges to cry or run away
- changes in exercise habits
- frequent head, back, or muscle aches, or tightness in the stomach
- frequent indigestion, diarrhea, or urination
- frequent cold and infections
- frequent accidents and minor injuries

365, 39: обещаната

2010-05-08T22:50:00.004-05:00

преди два дни история за добрите и лошите новини. От книгата на Benjamin & Rosamund Zander The Art of Possibility.

A young man goes to see his rabbi. "Rabbi," he asks, "you told us a story - something to do with praise?" The rabbi responds, "Yes, it is thus: when you get some good news, you thank the Lord, and when you get some bad news, you praise the Lord." "Of course," replies the man, "I should have remembered. But Rabbi, how do you actually know which is the good news and which is the bad news?" The rabbi smiles. "You are wise, my son. So just to be on the safe side, always thank the Lord."

:)

p.s. а, така като гледам, другата седмица ще има вместо седем две думи.. и те са "final" и "exams"..

365, 38: заслужава

2010-05-08T00:21:00.002-05:00

Преди си мислех, че не заслужавам всичките тези добри неща, които хората правят за мен. От известно време насам си мисля, че си заслужава за всяка една добрина и аз да направя по нещо подобно за някой друг.

Тази вечер списъкът набъбна.

365, 37: овца

2010-05-06T20:35:00.003-05:00

[по симпатичния коментар на Aоzora към предишния пост.. ;)]

в картинката е, но много й се спи

365, 36: огромен

2010-05-05T21:42:00.002-05:00

ден огромен като седмица
и една история за добрите и лошите новини, която ще напиша утре, сега имам още една купчина неща за свършване

365, 35: Gladwell

2010-05-04T22:14:00.007-05:00

Прочетох преди седмица-две The Tipping Point на Malcolm Gladwell и е време да я върна на J. Усещам се, че е от книгите, които бих искала да имам. Нали съм книгоманка, с книги, с които сме се харесали, трудно се разделям.

Искаше ми се някои от идеите да си запиша, но ми се иска също и сън... така че само две-три малки неща. А да - и умуването ми над въпроса какво ли е да живееш целия си живот с фамилията Gladwell - хем доволен и щастлив (glad), хем добре (well)? ;)

Няколко неща, съвсем не от най-съществените за книгата:
- Когато двама души разговарят, техните гласове (тоналност, плътност) се балансират; но също и жестовете, и мимиките им. Все едно се оглеждат един в друг и същевременно танцуват. С някои хора се получава много лесно, с други - никак. Това важи и за емоциите също - емоциите са заразни. Когато се усмихнеш на някого и той/тя ти се усмихне в отговор - можеш да им предадеш (да ги "заразиш") със своята радост. T.e. емоциите могат да идват и отвън-навътре, не само отвътре-навън.
- Силата на контекста. Контекстът, в който сме, влияе на мислите и действията ни. Gladwell цитира впечатляващ експеримент с хора, които доброволстват да бъдат "затворници" за 2 седмици в пригодени за целите на експеримента помещения. Експериментът е прекратен след 6 дни заради неочакваната жестокост и агресия на участниците, всичките внимателно подбрани и психически стабилни (в нормалните си контексти) хора. Другият му пример е с престъпността в Ню Йорк през 90-те години на ХХв. - как колкото повече "контекстът" е заразен с нея, толкова по-вероятно е хората да постъпват съответно (да носиш оръжие и да стреляш е някак си "ок"). И как "повратната точка" е постигната с поддържане на изрядна чистота и ред, внимание към детайлите (популярната тук теория на счупените прозорци) и постоянно, понякога еженощно пребоядисване на всяка стена или мотриса на метрото, изписани с графити. А докато го четях, аз си мислех за себе си в различни "контексти". И как мога да потвърдя от личен опит, че е прав ;)

мм. спирам и си лягам.
лека нощ.

късен p.s. (16 май)
върнах книгата и не ми остана време да си допиша.., но намерих ето тук едно сбито резюме: http://www.shearonforschools.com/tipping_point.htm

365, 34: шарен

2010-05-03T21:22:00.006-05:00

Много шарен понеделник, много.

Порой, от който се събуждам в 6 и се приспивам пак за малко, бавен влак, забравила съм всичко, усещам се, има време - попълвам документите, припомням си, тичам, рентгенови снимки, макети на гръбначни стълбове, още гръбначни стълбове, студено, студено - лятото американците живеят и работят в хладилници, Х. се обажда два пъти от мое име, че закъснявам, най-сетне се срещам с най-първия и най-любим професор, с който се запознах тук (някой ден ще разкажа за Ед), той подписва, помни всичко важно и ми стисва ръката, случайно срещам Е. по-рано от уговореното и се разделям (с неохота) с четири от книгите си, още офис, хубави думи отвсякъде, после Barnes and Noble, Б. се появява, вдетиняваме се, Изабел Алиенде казва, че когато пише горещи любовни сцени си мисли за Антонио Бандерас :), много земна, много просторна, аз се присещам, че в първия си месец тук бях в същата тази книжарница и видях и чух Пол Остър, сама, в последния ми месец тук виждам и чувам Изабел Алиенде с приятели, кръг се описва, жената зад мен иска да я снимам, докато си взема автограф, ако ми прати снимка, както обеща, ще добавя.. и подарък със слънчева корица, от Д. основно замесена и в Пол Остър, и в Изабел Алиенде.. благодаря!

365, 33: life

2010-05-02T21:55:00.004-05:00

Наскоро един приятел беше качил на фейсбук поредица от снимки на едни и същи минзухари. 16 снимки, в 16 поредни дни. Беше нарекъл албума "Crocus Life" - животът на минзухара (или може би по-скоро минзухарски живот;). Първата снимка е с полу-разпукнали се цветове. Пoследната - с опадали цветчета и увяхнали листа. 16 дни живот.

Присетих се за това днес в Ботаническата градина в Бруклин. Отидохме в гранично време - черешите и лалетата бяха прецъфтели, розите още не бяха цъфнали, и пак беше изобилие от зеленина и цветове. Имаше съответствия на всяка от 16-те снимки живот. Природата си знае, пролетта също. Няма празнини между кадрите.

365, 32: Broadway

2010-05-01T23:17:00.005-05:00

Бях свикнала вече с мисълта, че няма да видя мюзикъл на Бродуей при този ми престой в Америка. А тази вечер моята приятелка италианка, същата, с която в една нощ през февруари тази година, съвсем независимо една от друга и без видима причина, си бяхме припомнили "Десет малки негърчета" на Агата Кристи.. та, същата тази приятелка, която сега е за седмица в Ню Йорк по работа, ми подари West Side Story.
По случай завършването ти, каза.

365, 31: "остани"

2010-04-30T22:27:00.005-05:00

Напоследък, покрай прибирането ми в България, доста приятели и познати ми писаха: ако можеш, остани там. тук е криза.

Съпротивлявам се срещу такива реакции по много причини. Знам че са добронамерени. И все пак.

Така или иначе, дори и да си бях намерила т.нар. "академичен тренинг", който да ми позволи да остана тук за още 12 месеца, пак трябваше да напусна Америка за период от две години - такива са условията на Фулбрайт и аз съм се подписала да ги спазя, когато приех стипендията.

Но има друго. И то е, че през времето ми тук, от август 2008-ма насам, всеки ден се срещах лично с едни други кризи. Кризата на идентичността. И кризата за бъдеще. По-страшни ми се виждат.

365, 30: кое

2010-04-29T23:31:00.005-05:00

Кое по-напред? ;)

Milano Management Retreat в The Rockefeller Foundation днес - за една сесия бяха поканени и студенти. Тук наистина няма "безплатен обяд". Всички обяди, на които съм присъствала в някаква организация, са били работни. Включително и днес.

В основния ми курс този семестър (този с т.нар. дипломна работа) има няколко сесии, които се водят изцяло от студентите. Предстои сесията на моята група. Днес имахме работна среща в офиса на една от колегите. В централата на Coach.

Другата седмица имаме поредна работна среща в офиса на друг един от колегите - в централата на L'Oreal.

Изобщо, някои от съ-студентите ми работят на интересни места. Целия ми ден малко нереален ми се струва.

А аз, съвсем неуместно, предвид естеството на срещите и типа на местата, на които се провеждаха, се разхождах по кецове и дънки. Бях пропуснала да прочета едното изречение, касаещо dress codе-a. Ми, к'во пък сега - кецове и дънки ;)

365, 29: отмятам

2010-04-28T20:35:00.001-05:00

едно по едно нещата, които ме приближават към българия

365, 28: списъци

2010-04-27T22:45:00.001-05:00

колкото повече времето ми в ню йорк се скъсява, толкова повече списъците ми с неща за правене се удължават

365, 27: сътворявам

2010-04-26T22:16:00.004-05:00

Поколебах се между глаголите "сътворявам" и "създавам". Трудно ми беше да избера, защото в единия има "творя", а в другия има "давам". Така че - мислете днешния ден и през двата глагола ;)

Дни наред вече не ми излиза от ума нещо, което написах в една от виртуалните страници на "Дневници"-те на public-republic. Че всичко, което ни заобикаля (с изключение на природата), преди да се появи в света е било мисъл/идея в нечия глава. Всичко. Тротоарите, космическите кораби, трипластовите салфетки, сапунерките, електронната поща, любимите ни книги, рецептата за крем карамел, дрехите, с които сте облечени в момента, всичко. И то не така на едро, нали. Ами до най-малкия детайл - цвят, размер, материали, предназначение... Всичко. Не казвам, че един човек е измислил всичките детайли, но все някой е измислил всеки детайл, нали така? И това продължава да ме удивлява по начин, който не разбирам съвсем. Струва ми се по-важно от очевидното. Поне за мен по-важно. Не съм съвсем сигурна защо.

Изведнъж светът като че ли става по-многослоен. Той не е "тук" по подразбиране; просто го има, ей така, и ние - хоп, влизаме в него и всичко ни очаква, готово. Всяко нещо е от някого сътворено и "дадено" на света. Всичко, което харесваме, всичко, което не харесваме, всичко, към което сме безразлични.

Това, струва ми се, означава също, че имаме, т.е. че аз имам по-голяма отговорност към света, в който съм. Защото и аз го сътворявам, макар и в различен мащаб, с всяко нещо, което помисля, измисля, направя.

Съ-участник съм в световното творене :)
И всички ние сме.

И оттук въпросът, който от известно време ми се е заселил в мислите: а какво искам да има в света, което аз мога да допринеса, сътворя, създам?

365, 26: храна

2010-04-25T19:47:00.002-05:00

Днес изгледах номинирания за Оскар Food, Inc, който е пуснат на свободен достъп online до 29-ти Април на сайта на PBS. Много потресаващо ми подействаха гледките на животните във "фабриките", информацията за това какво представляват някои от "хранителните" продукти, но също и припомнянето колко могъщи са всъщност корпорациите и корпоративните интереси... С подобно чувство ме беше оставил преди време друг един документален филм, The Corporation.

Струва ми се, че Food, Inc е страховит още и поради американския контекст на живеене, в който всичко, всичко, всичко се върти около храната. Храната е в центъра на всяка дейност и занимание и винаги се намъква в разговорите по начин, който на мен, като на българка, ми е съвсем непривичен.

365, 25: тяло

2010-04-25T00:11:00.004-05:00

Гледахме Breath Made Visible, съвсем случайно научих за този филм.. и тъкмо навреме. Той е документален: за живота на Anna Halprin, която и до днес, на 87 години, танцува, експериментира с тялото си, използва го едновременно като сетиво и като език, учи другите на същото.. И някак има смелостта да бъде себе си - провокативна, истинска; да следва себе си; да танцува нещата, които са й важни, независимо от одобрението/неодобрението на останалите.

В това има такава свобода и такава сила.. огромни.

365, 24: honor

2010-04-23T22:41:00.004-05:00

Тази вечер се прибирах и си мислех за разни неща, които от дни не ми излизат от ума.. за някои от които днес ми се искаше да напиша и тук.. но си влязох в къщи, видях писмо от моя университет и - нищо неподозираща - го отворих, очаквайки да е поредното с указания и подробности за церемонията по завършване след няколко седмици.

И там прочетох, че съм един от тримата номинирани студенти от моята програма, които на споменатата по-горе церемония ще бъдат "recognized for exceptional accomplishments".

И ми стана топло.

365, 23: свикване

2010-04-22T19:24:00.006-05:00

За свикването сигурно ще има и други дни ;) обаче сега - две думи за пазаруването в чужда държава. За това, най-обикновеното пазаруване.

Пристигнах в Ню Йорк през август 2008-ма, настаних се в квартирата, намерих си университета на картата, а после и "на живо", и дойде ред да се погрижа за хранителните продукти "от първа необходимост".

И сега си спомням съвсем отчетливо първото си пазаруване в един от множеството големи хранителни магазини в квартала. Отне ми повече от час взиране в етикети, разглеждане, колебаене между продукти, за да си взема хляб, мляко, кашкавал, сол и може би още 2-3 дреболии. Това, признавам си, не съм очаквала да е кой знае какво. Обаче се оказа поредното в списъка от неща, които правя машинално в контекст, който ми е добре познат, и трябва да "уча" наново, когато попадна на чуждо място.

Как точно избирате, например, между различните видове пълнозърнест хляб, заемащи една цяла стена в магазина, когато за съществуването на нито един от тях никога не сте и подозирали? (не сте слушали/виждали реклами, за да ви се струват познати, не са били в нито един от разговорите, нито в магазините, в които сте влизали, някои имат различна форма и цвят от това, което смятате за "нормално" и прочие изненади).

Нещата, с които трябваше да свикна, за да ускоря процеса на пазаруване:
- парите: коя монета каква е и защо монетата от 10 цента е по-малка от тази от 5?!
- цените и кое колко е нормално да струва
- мерните единици: колко грама е 1 паунд? а какво са унциите изобщо?
- популярните и качествени марки за основните хранителни продукти
- вкусовете: да открия познати (отне ми една година да намеря кисело мляко, което наистина да ми е вкусно;) и да разпозная/опитам/приема/харесам нови
- имената; оказа се, че преди да дойда не съм знаела английските имена на твърде много неща
- новите, невиждани преди продукти, подправки, плодове, зеленчуци
- острото подвикване Next!, с което те подканят да не се помотваш
- бързината, с която всички се движат, грабват по нещо от рафтовете, оставят където им падне нещата, за които са размислили, че няма да им трябват, и изобщо... всичко е на леко забързан кадър.

Представете си ме сега, ден втори в Америка, застанала пред една стена с хлябове. ;)

p.s. и това е Америка, нали, не е Китай..

365, 22: Аляска

2010-04-21T21:41:00.004-05:00

Тази вечер М. ми разказа следната история: един професор от неговия университет (по информационни технологии) преди това работил 10 години в Гугъл. На десетата си взел една година "творческа отпуска". И заминал за Аляска. Там искал да си прекара 12-те месеца. Още в самото начало обаче, колата му отказала и го оставила на пътя, т.е. в студа и нищото. Нямало какво друго да прави, тръгнал на автостоп. Представете си го само - стопаджия в Аляска... (аз се сещам за Into The Wild и не ми се струва много забавно).

Жената, която след известно време спряла и го качила, се оказала индийка. Историята мълчи по въпроса как тя се е озовала в Аляска. Същата жена, продължава историята, в момента е съпруга на въпросния професор и наш главен герой. И си имат две деца. ;)

Ако това беше история с поука, поуката би могла да бъде, че понякога от голяма беда произлиза голямо щастие ;). Но тъй като това не е история с поука, а история в нечий живот, ви оставям с надеждата, че ви е усмихнала :).

365, 21: точно

2010-04-21T00:00:00.002-05:00

единственото нещо, което свързва моето минало с моето бъдеще, съм аз самата, точно в този момент.

365, 20: неделя

2010-04-19T20:52:00.001-05:00

с тази неделя приключва едноседмичното ми писане за "дневници". и се връщам към думите тук. оставащите 345 ;)

365, 19: събота

2010-04-18T12:50:00.002-05:00

пъзели, затвори и пеперуди в библиотеката ;)

365, 18: петък

2010-04-18T00:06:00.002-05:00

ето го, малко странен, петък.

днес има и "бонус" :) другото и да не прочетете, но вижте това видео. няма и три минути. най-малкото ще ви усмихне.

365, 17: Джери

2010-04-16T22:56:00.002-05:00

четвъртък си има лично име и главна буква.

365, 16: сряда

2010-04-16T00:09:00.001-05:00

минава полунощ, така че при мен вече е петък... но ето: сряда, 14-ти април

365, 15: вторник

2010-04-14T23:53:00.005-05:00

ето вторник, който, както вчера се разбра, е в сряда ;)

365, 14: понеделник

2010-04-13T18:30:00.002-05:00

понеделник е във вторник ;)
тази седмица, докато пиша за "дневници"-те на public-republic, ще давам линкове тук.
по дни.
ето: понеделник, 12-ти април

365, 13: дневници

2010-04-12T22:50:00.002-05:00

Днес започна едноседмичното писане на дневници в новата рубрика на public-republic. Току-що изпратих моят 12 април.

Също днес погледнах списъка на думите досега.. и ми хрумна следната полу-смешка:

ало, зюмбюлите! пиши на кирилица!
каквъв е този пух в полунощ, какви са тези доктори?!
отдай под наем чиниите си на пролетта
последвай
каквото те призовава

в библиотеката
имаше книга с ярко-зелена корица
устата ми хубава, очите ми зелени

помниш ли?

365, 12: хубава

2010-04-11T17:38:00.003-05:00

Преди време бях намерила ето тези думи на Диана Иванова, казани в интервю за Капитал Light:

Чистенето и подреждането разхубавяват.

:)

365, 11: уста

2010-04-10T20:11:00.002-05:00

в мен цяла купчина неща за казване
и нито едно
няма уста

из от другата страна

365, 10: призвание

2010-04-09T22:35:00.011-05:00

поради ред причини и събиране на времената, днешната дума е призвание. в метрото си мислех как призвание има в себе си призовавам, зова, зов, но също и звън, а още и призовка, т.е. призован/а си да се явиш лично! :)

и още как английската дума е почти същата, но не съвсем: vocation (призвание), което има в себе си vocational (професионален), vocative (звателен), но също и voice (глас), и vocal (гласен, звучен, звънлив)...

и как всичко това се омесва с разни други думи от днес и от напоследък

group process * tavistock conference * psychodrama * social therapy * forum theater * family constellations * стая за разговори

и двете парчета от гигантския пъзел, които братът на Jenn й изпратил, за да ги накрасим, според както намерим за добре, за представянето му другия месец.

на едното ще напишем things know their places.

365, 9: пролет

2010-04-08T22:24:00.013-05:00

Освен Вапцаровото стихотворение, което често се присещам тия дни, и друго едно мисля. Книга една. Let Your Life Speak, на Parker Palmer. Последната глава е за сезоните, още като я прочетох преди близо година, много я харесах. И сега с това шеметно запролетяване... :)

Разбира се, следват само мини-откъслеци и тук-там изречения:

...before spring becomes beautiful, it is plug ugly, nothing but mud and muck [...] But in the muddy mess, the conditions for rebirth are being created.
..
Spring teaches me to look more carefully for the green stems of possibility: for the intuitive hunch that may turn into a larger insight, for the glance or touch that may thaw a frozen relationship, for the stranger's act of kindness that makes the world seem hospitable again.
..
The gift of life, which seemed to be withdrawn in winter, has been given once again, and nature, rather than hoarding it, gives it all away.
..
[In late spring] nature teaches a steady lesson: if we want to save our lives, we cannot cling to them, but must spend them with abandon.

Като магнолиите.

365, 8: sublet

2010-04-07T21:20:00.003-05:00

Спомням си как преди да дойда тук, когато все още не знаех къде ще живея (а аз не знаех до сутринта, в която летях, но за това друг път ;), един приятел ме посъветва да си потърся sublet за първите месеци. Тогава идея нямах какво означава това, та търсих в речника. Преотдаване под наем - това ми каза речника. Не знам дали имаме дума, т.е. съществително име, на български за преотдадената-под-наем-квартира, но американците си имат: a sublet, като глагола. То преотдаването под наем е толкова популярно, че би било странно да си нямат.

За мен все още звучи непривично, а тук е така естествено. Заминаваш за месец-два? Даваш стаята/апартамента си под наем за съответния период. Най-често - на непознати. Някой идва от някъде и живее в твоето пространство, докато теб те няма, а дрехите ти висят в гардероба. Ти се връщаш, някой измива чиниите ти и си заминава за някъдето. И всичко си е по старому.

С нюйоркските наеми това донякъде "прави смисъл", и все пак. Предстои ни сега да sublet-нем една от стаите и много се надявам да ни се случи свестен човек.

Но не това е най-интересното. Помислете само колко многоброен народ нанякъде шава - идва, отива си, движи се, преминава, премества се в пространството, с някаква особена лекота.

365, 7: чиния

2010-04-06T23:24:00.010-05:00

В английския език има един израз, който се използва, когато някой има за много неща да се погрижи. You have plenty on your plate right now, например. Буквално казват, че този човек има много неща в чинията си. Българският еквивалент, за който се сещам, е да носиш много дини под една мишница. (Може би трябваше думата за днес да е "мишница", а?;)

Април така се случи, че моята чиния е препълнена и чиниите на най-близките ми хора тук преливат. Пролетен рог на изобилието. Само не знам с каква хранителна стойност са всичките тези (житейски) храни и къде се попиляха принципите на здравословното хранене.

365, 6: доктори

2010-04-05T19:03:00.005-05:00

и още докторски английски.

преди време имаше една карикатура, на която хирург оперираше и първо поиска скалпел, а после поиска справка с гугъл. днес се сетих за това, когато моя доктор отвори wikipedia, за да провери нещо и мимоходом ми показа на снимка там как вените и артериите са разположени спрямо бъбреците.

365, 5: полунощ

2010-04-04T23:37:00.020-05:00

Беше точно полунощ, когато излязох от станцията на метрото.

Сега, на границата между два дни, се обръщам назад и виждам:

- Радостта от великденските яйца, които тази година не боядисвах сама. Хляб със стафиди, почти-заместител на козунака, който не успяхме да намерим.

- Руската църква "Св. Николай Чудотворец" на 97-ма улица (at Madison); ах-вам като влизам. Светла, светло-синя, златна, прекрасна и някак.. въздушна. Приглушен руски говор; усещане за празничност и познатата миризма на тамян и родно. Великденските им хлябове са различни от нашия козунак, наричат се "кулич" и приличат на огромни цилиндрични тъмнокафяви бухти, с бяла глазура и облак шарени шоколадови пръчици. Рускините си покриват косите с шалове преди да влязат в църквата, но аз не съм и сега ми личи.

- Шекспировата градина в Central Park и невъобразимите кадифено-розови цветове на магнолиите, по-големи от юмрука ми.

- Усещането за спиране на времето в многоетажната денонощна библиотека на NYU; постепенното избистряне и подреждане в изречения на мислите за дипломната ми работа. Тръгвам си, макар да ми се остава още - концентрацията ми е по-лесна в място, където всички са дошли да четат/пишат. Освен това обичам присъствието на толкова много книги, видими и невидими. Но познавам тревогата, с която се прибирам, когато съм сама по малките часове и гледам да си я спестя, доколкото мога. Година и половина по-късно е поизбледняла, но все още нощем съм повече чужденка, отколкото денем.

365, 4: пух

2010-04-03T17:15:00.015-05:00

Днес на Union Square имаше гигантски масов бой с възглавници. Стотици хора и техните стотици възглавници, издигащи се над тълпата на къси, гъсти интервали, бързи, отривисти елипси, много крясъци и смехове.

И хора с пух в косите и по дрехите, и изобщо пух, навсякъде пух, разнасян от острия вятър из въздуха между 5-то авеню и Broadway, часове наред.

**
снимка от миналата година, на същото място.. оказа се, че има дори Международен ден на боя с възглавници; и в Ню Йорк се организира вече за 5-та поредна година.

365, 3: cyrillic

2010-04-02T12:37:00.008-05:00

Mdam. Izvinenia za latinitsata, obache shansovete mi da se dobera v ramkite na dneshnia den do kompjutur s BG Phonetic na nego sa mijavi. V universiteta i prez um ne im e minalo da instalirat podobna ekzotika. A klaviatura s kirilski bukvi ne sum vijdala ot januari 2009 (kogato si biah za malko v Bulgaria). Porovih na kompjutura, na koito sum v momenta - ima software za pisane na BDS, no puk az totalno sum otviknala i bi mi otnelo edna subota i nedelia da napisha deset izrechenia (makar che tukmo na BDS se nauchih purvo...).

Zatova - kratko i po sushtestvo. Neshatata, koito sme sviknali da sa ni pod ruka (pod prusti v konkretnia sluchai;), poniakoga osuznavame edva, kogato gi niama. Kakto vijdate, toku-shto otkrih toplata voda ;)

p.s.
V tozi red na bukvi, vchera, po sluchai 1-vi april, Google biaha promenili logoto si ot "Google" na "Topeka", koeto na men mi se stori kato da e izpisano na kirilitsa.. I si pomislih, che vsushtnost te mojeha prosto da izpishat "google" na kirilitsa i shtiaha da ozadachat poveche ot polovinata sviat;) Po-kusno razbrah, che "Topeka" si e suvsem na latinitsa i ne e suvsem shega. Oh, well ;)

365, 2: ало

2010-04-01T21:55:00.006-05:00

Ами, не върви съвсем да е "ало", ама пък "hello" подсказва толкова други неща.. та "ало" ми се струва по-еднозначно и затова по-подходящо.

Днес проведох 43 служебни телефонни обаждания. Знам точния брой, защото отмятах всяко едно по списък. Това не включва обажданията, които приех, само "изходящите". Аз, дето не обичам да говоря с непознати по телефона на английски, нали. Покрай това се присетих за първите месеци тук, когато по един от проектите за университета правехме интервюта с мениджъри по разни високи постове (и етажи). Как дълго се настройвах за първия си разговор, защото тогава съвсем се притеснявах от акцента си, а телефоните усилват. Когато най-накрая набрах директния номер, "отсреща" се обади женски глас, с много силен акцент. Толкова за големите очи на страха ;)

Две думи още за телефоните и обажданията тук. Голяма част от моите "разговори" днес бяха с гласови пощи, тъй като звънях на новоприети студенти, но в рамките на работния ден, а повечето от тях нещо работят. Практика е в работно време да не се приемат лични разговори. Поради това, а понеже и в метрото няма покритие, а много време се прекарва "вътре", съвсем естествено е да се оставят дълги и подробни гласови съобщения. Не знам дали има ограничение за времетраенето (сигурно има), но досега не ми се е случвало да ме прекъсне остро "бииип".

И още нещо, което мен ме озадачаваше в началото. Поради размерите на този град (а и на тази страна), и изобщо - поради международния размах на множеството организации, да се планират срещи по телефона, вместо "наживо", е съвсем нормално. Да, ама на мен като ми кажеха "срещнах се с еди кой си", не разбирах "говорихме по телефона". Е, вече разбирам.

365 дни, 365 думи. дума първа: зюмбюли

2010-03-31T18:28:00.020-05:00

Струва ми се, че "зюмбюли" е чудесна дума за начало на моя мини-проект 365 дни в 365 думи, който започна току-що ;)

Идеята ми хрумна в чист вид преди два дни (и оттогава не ме оставя на мира;), но подозирам, че коренчето й е някъде в едно декемврийско гледане на Julie and Julia и техните 365 рецепти.

Разбира се, предвид ежедневието ми в момента, запитах се ще имам ли време да пиша всеки ден. А после си казах, че всъщност истинският въпрос е ще имам ли думи да пиша всеки ден..

Но така. Откъде дойдоха зюмбюлите? :) Малко предистория, преди да стигна до днес и до тях.

Предишните няколко месеца бяха странни, много гъсти, много неочаквани, пълни с какво ли не (включително с безчет доктори и непонятен докторски английски, сънища за оня свят, рождени дни, сватби, молитви на 6 езика, визи, ангели, легла, срещи, пътувания, Tavistock и You go, girl!!, още сънища, "от другата страна", Хари Потър, турски баклави по никое време, среднощни американски бири, български меденки, краища и начала, училище, будуване, малко сън и много въпроси за.. живота, вселената и всичко останало). И днес, съвсем изневиделица, ме споходи спокойствие, каквото отдавна не.

Имах работен обяд, който ме срещна с един от онези хора, за които тъкмо ден по-рано четох в Michael Gladwell-овата The Tipping Point - светли, вибриращи с хубава енергия, която "заразява" и общуващите с тях.. И след обяда, вместо да се метна в метрото с превърналото се в навик напоследък трескаво темпо и да прекарам остатъка от деня, заровена в книги и статии.., аз тръгнах полу-напосоки, влязох в една църква, напълно празна, с цъфнало черешово дърво отпред, после продължих по 51-ва улица и се озовах пред катедралата St. Patrick, в която, признавам си, никога не ми бе хрумвало да вляза.. Влязох. Вътре беше внушително красиво, но също така и пълно с внушителен брой туристи със светкавици. Излязох.

И после минах покрай любимия Bryant Park, където, на фона на все още сивкавите дървета и все още сивкавото всичко, видях няколко стръка ярко-сини зюмбюли. И спрях да ги помириша. Миризмата на зюмбюли ми е една от най-любимите, най-силната на пролет. Седях си там, в навалицата между 5-то и 6-то авеню, хора с костюми, бързащи, туристи с карти, старбъкс-кафета, разминаващи се, ръкомахащи, водещи безкрайни и неизбежни разговори по мобилните си телефони.. и си помислих колко е хубаво всъщност, че тръгнах пеша и тъкмо оттам минах и точно там спрях.

с великанско намигване ;)

2010-02-24T23:11:00.004-06:00

ода за сатурновата дупка

о, да! извикваш и политаш
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
надолу

докато не те промуши острото краче на
о, не!

тогава потрепваш
кървиш и чакаш
да си припомниш спасителното

дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине
дишай
и това ще премине

ще видиш.

winter garden for spring thoughts

2010-02-02T12:19:00.006-06:00

"Anything worth having, galina, is worth thinking about, every day, for 5 minutes, in a dark room, wearing a really huge smile.

Shamu slippers optional."

TUT

:)

изпращане

2010-01-28T23:31:00.004-06:00

в началото на годината ни застигна тъжна новина. един колега и приятел от университета, американец, който беше заминал за индия за през зимната ваканция - да работи като доброволец, нямаше да се върне оттам..

днес имаше memorial за него; организираха го най-близките му приятели в една от залите на университета. никога не бях присъствала на нещо подобно (и бих предпочела да не бях..), но много ми е в ума и исках да напиша..

множество столове в кръг.. и още един ред, и още един ред, и още един ред.. всичките заети, всякакви хора, най-различни, дошли специално за тази среща, предимно състуденти, няколко преподаватели също. който иска, споделя по някой свой спомен или история с james.. няма ред, просто върви от човек на човек, криволичи, следва енергията на думите и мълчанията.

и беше много осбено, защото james, такъв, какъвто аз го виждам и сега, е до ушите пълен с живот и смях.. и някак това го имаше и в историите за него. и всъщност в залата имаше ту смях, ту треперещи гласове, ту смях, ту сълзи, ту смях, ту всичко наведнъж..

думите, които най-много се повтаряха: full of life; endless curiosity for everything; fearless; real; special connection with people; generous; funny; enjoying every tiny bit of life; avid traveler; full of weird ideas; never tired; always taking care of someone; always ready to laugh and make you laugh..

и това е истинско, няма превземки. james беше на 56 години, пропътувал света, работил какво ли не и къде ли не, с няколко дипломи и пак в университет, учи, макар че спокойно можеше да преподава по няколко предмета.. изключително любопитен към света и хората му, изключително разговорлив, изключително пъстър, готов за всичко да е сериозен, готов за всичко да се пошегува, неизчерпаем.

..и аз там, поседях в кръга, разказах, трепери ми гласа, слушах, смях се, спомнях си. а после си тръгнах и си мислех: ако един ден за мен така се съберат приятели.. кой ще дойде, какво ще си разказват.., дано да се посмеят.. и още.. колко много непроведени разговори.. колко много неща да го питам, които вече няма как да намерят отговор, колко е-мейли и съобщения с лека ръка съм изтрила.

*
и накрая - ето няколко думи, които james е написал във фейсбук-профила си. отиват му.

Activities: I love any adventure. Although I have traveled widely, I also know that the most fun can be lively dinners with animated friends. Complicated films are alluring, I am sucker for the out of the ordinary.

Oh, and chasing squirrels...

Interests: Swimming, lateral thinking, good book, odd-ness in general and in the specific.

Adding the unknown to the known.

Experiments, even when they fail. [Where does gravity go when it is finished?]

още декември

2009-12-27T20:04:00.010-06:00

Гледам сакото, закачено от външната страна на вратата на гардероба. Оставих го там преди няколко часа, уж докато си оправя багажа и изпразня куфарите. Още е там. Всъщност не гледам него. Гледам закачалката, на която съм го „облякла”. Закачалка-еднодневка, от химическото на съседната пряка. Цялата е облепена с хартия, на която с огромни сини букви в комбинация с червено сърце пише: we ♥ our customers.

Тази вечер дочетох 18 % сиво на Захари Карабашлиев. Откакто пуснах книгата на леглото до мен, не мога да откъсна поглед от закачалката, на която пише, че Америка ме обича. Нали и аз съм от нейните customers. И аз като всички останали. Дори може би повече, защото съм чужденка и не съм дошла да остана. Аз и всички като мен сме клиенти, гост-клиенти. Америка ни обича и ни го казва в прав текст от закачалките на химическото.

Но не е само това. Америка не просто ни обича. Тя ни засипва с благодарности. Гледа ни в очите, докато си плащаме сметките, и ни благодари от всеки найлонов плик в магазините, в заведенията за бързо хранене, благодари ни от касовите бележки при всяко използване на кредитна карта и изобщо от всичко, за всичко. Thank you for your business. Америка е учтива, голяма, добре възпитана, винаги се интересува как сме, никога не се интересува, ако не сме добре, така са я учили, ако не в къщи, то със сигурност в тренингите за customer service.

Някога, много отдавна, във времето, когато не можех дори да се сънувам от тази страна на океана, съвсем случайно и съвсем невинно прочетох „Америка” на Бодрияр. От цялата книга помня свистенето на вятъра при безкрайните часове шофиране в пустинята и едно единствено изречение. Изречението, с което „Америка” започва. То гласи: Tази страна е безнадеждна.

От онзи август, в който слязох с привидно спокоен поглед на едно от летищата в Ню Йорк, докато в мен с бясна скорост избуяваше една широколистна гора страхове от неизвестното, до момента, в който подреждам тези думи една след друга, приплъзвайки пръсти по меката клавиатура, изминаха шестнайсет месеца.

Шестнайсет месеца по-късно още ме е страх от това изречение, което без да искам си припомних на летището в София, гледайки как изпращачите ми се отдалечават. Пропъждам го всеки път, когато се промъква всред мислите ми. Махни се от мен! Къш! Тази страна е безнадеждна.

Коя страна?

тъги посред декември

2009-12-12T20:56:00.013-06:00

денят трябваше другояче да протече, но той не. снощи гледахме източни пиеси на фестивала на бг киното в ню йорк. камен калев също беше там, харесах много усещането за топлина и истинско, което повя от него. бях слушала за филма от приятели, гледали го в софия, знаех, че е хубав, бях чела малко тук-там по блоговете, но явно съвсем недостатъчно, защото не знаех за сюжета, нито за главния герой, нито за нищо. и отидох съвсем неподготвена, може би заради това - беззащитна. и някъде бръкна в мен този филм, не знам какво ми направи. разтъгувах се по софия, по местата и хората й, по любимите улици, по жаргона, по асансьорите.. върна ме в мои истории с други краища. замисли ме за отрязъците от времена, в които съм била като холограма и душата ми е била оставена в хладилника. за ярките отчетливи моменти на сгъване в точица. и тази песен на насекомикс и тя. инжектирай ме с любов.

спомних си как първия път, когато отидохме да слушаме насекомикс на живо в червената къща, аз изобщо не исках да съм там. по причини, нямащи нищо общо с музикантите, но имащи някак общо с филма. онази вечер си взех набързо два поредни коктейла със странни цветове, обърнах гръб на всичко, седнах в един от ъглите на развълнуваната от многото хора зала, облегнах се на купчина якета, натрупани на пода, скрих се в тях и.. заспах. избягах. в краката на всички. сгъната в точица.

себесъхранително бях забравила.

думите на вечерта: книги, неясноти, намирам

2009-11-12T23:11:00.003-06:00

подреждам книгите си тази вечер (в нова квартира, тъкмо сдобила се с шкаф за тях).. и се зачитам, разбира се ;) от малка много обичам така.. скоростта на подреждането значително намалява, но пък си намирам всякакви неща.. като например, източниците на неяснота в един от "учебниците" ми за първия семестър.. много навреме ми идват - тъкмо съм нагазила в неяснотата навътре.

ето ги:

sources of ambiguity
- we are not sure what the problem is
- we are not sure what is really happening
- we are not sure what we want
- we do not have the resources we need
- we are not sure who is supposed to do what
- we are not sure how to get what we want
- we are not sure how to determine if we have succeeded

[reframing organizations, bolman & deal, p. 27]

носталгии по детството: вкусове

2009-11-01T11:35:00.006-06:00

[стратегия за стопляне на студен и дъждовен ноемврийски ден в ню йорк ;)]

- ванилов сладолед във фунийка, който майка носи на връщане от работа - по един за всички в къщи; мога да го усетя още по гласа, с който ме вика да изляза да й отворя вратата и да поема фунийките от ръцете й
- филия с лютеница и натрошено сирене, нарязана от баба първо на ивици и после на квадратчета
- липов чай в студените зимни сутрини; истинският липов чай е прозрачно кадифено-пурпрен на цвят
- печена тиква, поръсена със захар и пак запечена, за да се карамелизира лекичко. усмивката на баба, когато ми вижда доволното изражение
- еклери. еклери. еклери
- първите узрели череши направо от дървото, стоплени от слънцето, най-сладките
- първата шепа малини, както и първата шепа черници, които баба, дядо или татко са откъснали за мен. първите зърна узряло грозде
- последната чепка от черното есенно грозде - баба я пази за мен за като се върна през ваканцията от софия
- торта за рождения ми ден - майка я прави и украсява, а аз стоя неотлъчно до нея, гледам и не спирам да й приказвам моите си детски неща. разбира се, ваниловият крем, останал по тенджерата е всичкият за мен :)
- макарони на фурна, с много прясно мляко и захар, изпечени до златисто
- мляко с ориз, с много мляко, чашките с канелата са предимно за мен, любимата ми подправка
- сладко от ягоди, баба ме учи как се познава кога е готово по капка, която не се разлива
- цял ден (понякога повече дни) приготвяме съставките за лютеницата и после, когато е готова.. наобикаляме дълбоката тава и.. най-вкусните филии привечер, ние миришем на пушек и слънчевост, а гълъбите гукат на здрач и залез
- грейпфрут, обелен от всички прозрачни люспи, накъсан на ситни парченца, разделен в чашки - за всички по малко, поръсен със захар, оставен да ни почака
- руска салата и баклава по нова година. разкошът на приготовленията
- червеното яйце, което намирам до възглавницата си сутрин на великден
- това, което наричаме "пълнени топки", а иначе - домашни еклери, майка ги прави само по специален повод - много време и всичко друго изискват.. има ги на всеки от детските ми рождени дни, дори когато майка придружава татко в болницата
- козунаците на баба, която сплита тестото на плитка. тя знае, че обичам да не са много препечени, винаги има поне по един такъв. баба се смее и казва, че ако мога, ще ги ям сурови. прави и едни малки бебета-козуначета, козуначени кифли със сладко. нарича ги "патета", така са засукани и приличат

унесох се. отнесох се.

така де

2009-10-29T19:36:00.004-05:00

върнах опцията за коментиране. защото, ако ще пиша блог, ако ще е отворен и публичен, ако ще си споделям мислите, то ще трябва да има врата и пространство и за други гласове (както и за липсата им), за говорене, за отговор с дума, чувство, въпрос, стих, мрън, каквото.

това има своя повод в една публична дискусия за присъствието ни в интернет пространството и как е все по-лесно да си автентичен, да си си ти. просто защото е все по-трудно да поддържаш различни идентичности и да си ги вадиш от гардероба, когато ти е ден за тях. една за офиса, една за семейството, една за приятелите, една за теб си, една за събота и неделя, една за нощем, една за рано сутрин, една за през есента. много е времеемко и изтощаващо. така че - това е.

our deepest fear

2009-10-17T00:16:00.007-05:00

вчера и днес изгледах два филма, които съм гледала и преди. и едва сега.. видях, че и в двата цитират един и същ пасаж. в първия филм го помислих за част от сценария, но като го чух във втория.. хм. един след друг, в две поредни нощи. обичам така :) [защо гледам филми в 2 през нощта, когато съм в сесия, е един съвсем отделен въпрос]

намерих го (google, разбира се) - оказа се доста известен цитат от книгата на Marianne Williamson, A Return to Love:

Our deepest fear is not that we are inadequate. Our deepest fear is that we are powerful beyond measure. It is our light, not our darkness, that most frightens us. We ask ourselves, who am I to be brilliant, gorgeous, talented, fabulous? Actually, who are you not to be? You are a child of God. Your playing small doesn't serve the world. There's nothing enlightened about shrinking so that other people won't feel insecure around you. We are all meant to shine, as children do. We were born to make manifest the glory of God that is within us. It's not just in some of us; it's in everyone. And as we let our own light shine, we unconsciously give other people permission to do the same. As we're liberated from our own fear, our presence automatically liberates others.

ню йорк в шепа (втора част)

2009-10-08T10:20:00.024-05:00

след първата част, дойде ред и на... още някои наблюдения и удивления

- липсата на гардероби и шоколадови бонбони. вместо първите - closets (в по-старите сгради са си истински килери, друга подходяща дума нямам). вместо вторите - cupcakes. шоколадови бонбони могат да се намерят в руските магазини. ама ако ги взимате за американци, рискувате да не разберат жеста. плюс, спрямо тукашните разбирания и размери, шоколадовите бонбони са дребни като грахови зърна
- понятията за голям/о/а, дебел/о/а.. са социални конструкти и зависят от контекста. тукашният е щедър
- размерите, до които може да расте човешкото тяло, както и формите, които може да приеме, са главозамайващи
- съобщенията за промени в движението на метрото (редовно през уикенда) често са и на испански. наскоро видях и на руски, както и с йероглифи, които най-вероятно бяха китайски
- в пиковите часове сутрин и вечер, а около times square и по всяко друго време на денонощието, не можеш да се движиш със собствената си скорост и ритъм. принудително следваш скоростта и ритъма на тълпата
- пералните в апартаментите са рядкост. публичните или общите за сградата перални машини са нещо, с което не ми се свиква
- в квартала, в който живея, има много 1) руско-говорящи и 2) испано-говорящи. после идват азиатците и евреите. три спирки по-към манхатън е плътна азиатска част. още 3-4 спирки по-към манхатън е "малка индия". казват, че queens е най-етнически разнообразното населено място в целите щати. много е лесно да се повярва
- убедих се, че разбирането за това какво/кое е "сладко" на вкус, също се формира. тук е много захар, много захар
- iPhone-и, BlackBerry-ита, a напоследък и Kindle-и
- безжичен интернет в междуградските автобуси, както и контакти между седалките, за да можете при нужда да заредите батериите на някое от многобройните устройства, с които пътувате
- най-масовите чужди езици в училищата са, като че ли, испански и китайски
- незаконно е да се пие алкохол на публично място. полицаите следят и глобяват, не се шегуват
- хамбургерът (и всякаквите бургери) се брои за основно ястие
- вътре в къщи с обувките, разбира се
- лятото е сезонът на одеалцата и столчетата за пикник, както и на безбройните концерти, филми, пърформанси и каквото още се сетите - безплатно и под небето
- зеленината е кът, затова начините и местата, на които я има, често са прояви на изобретателност, труд и творчество
- цветята в градинките са в изобилие по всяко време на годината. за красота и за радост на пешеходците (никой не ги бере за букети, нали)
- най-масовите брой места около маса в ресторант? две. в кафене? едно.
- какво може да се подава от една дамска чанта? списък по действителни случаи: обувки с високи токчета; чехли тип джапанки; маратонки; постелка за йога; шал/жилетка/други разновидности на връхна дреха; чадър; наръч книги и/или документи; лаптоп; кутии за храна празни/пълни; термо-чаша за/с кафе; свежа целина, и други.

(следва продължение ;)

today

2009-10-08T09:53:00.003-05:00

"Have you noticed, that the more you hurry, the slower you go?
The more you wait, the longer it takes?
The more you worry, the less you dream?

But the more you live, love, and laugh, the more you live, love, and laugh.
Weird?"

Notes From The Universe

100

2009-10-02T22:39:00.004-05:00

и за сто - една от любимите ми истории. намерих я преди време на www.businessballs.com

--

The Travelers And The Monk

One day a traveler was walking along a road on his journey from one village to another. As he walked he noticed a monk tending the ground in the fields beside the road. The monk said "Good day" to the traveler, and the traveler nodded to the monk. The traveler then turned to the monk and said "Excuse me, do you mind if I ask you a question?".
"Not at all," replied the monk.
"I am traveling from the village in the mountains to the village in the valley and I was wondering if you knew what it is like in the village in the valley?"
"Tell me," said the monk "What was your experience of the village in the mountains?"
"Dreadful," replied the traveler, "to be honest I am glad to be away from there. I found the people most unwelcoming. When I first arrived I was greeted coldly. I was never made to feel part of the village no matter how hard I tried. The villagers keep very much to themselves, they don't take kindly to strangers. So tell me, what can I expect in the village in the valley?"
"I am sorry to tell you," said the monk "but I think your experience will be much the same there".
The traveler hung his head despondently and walked on.
A few months later another traveler was journeying down the same road and he also came upon the monk.
"Good day," said the traveler.
"Good day" said the monk.
"How are you?" asked the traveler.
"I'm well," replied the monk, "Where are you going?"
"I'm going to the village in the valley" replied the traveler "Do you know what it is like?"
"I do," replied the monk "But first tell me - where have you come from?"
"I've come from the village in the mountains."
"And how was that?"
"It was a wonderful experience. I would have stayed if I could but I am committed to traveling on. I felt as though I was a member of the family in the village. The elders gave me much advice, the children laughed and joked with me and people were generally kind and generous. I am sad to have left there. It will always hold special memories for me. And what of the village in the valley?" he asked again.
"I think you will find it much the same" replied the monk, "Good day to you".
"Good day and thank you" the traveler replied, smiled and journeyed on.

две стихотворения

2009-08-31T21:48:00.007-05:00

в кръстопът

едно и още едно

слушай

2009-08-29T13:51:00.002-05:00

преди няколко седмици ми се развали телефона.
бях по средата на стажа, за който може би ще пиша в друг момент. и по средата на лятото. бях също много втренчена в неща извън мен. и абсолютно отдадена на това да.. се представя добре (все още не се беше появил въпросът "защо?!", все още имаше само "как?"). натоварена с очаквания, повечето от които - припознати като мои, но всъщност чужди.

и тогава.. телефонът ми се смахна. приемах обаждания, получавах и изпращах смс-и. но, който ми се обаждаше, не можеше да ме чуе. все едно една ръка се беше протегнала и беше натиснала "mute". много беше особено - изведнъж открих нова форма на безпомощност.

сега, седмици (и принудително нов телефон) по-късно, ми се струва, че това всъщност е.. символично. в точно този момент от живота си и пребиваването си тук.. имах нужда да слушам. да се вслушам. да чуя - и себе си, и хората покрай мен, и вътрешния си глас.

отне ми половин лято да си отворя и двете уши. бяха.. уши широко затворени преди това.

и david whyte, за който писах вчера, много помогна. още за/от него скоро.

три до четири

2009-08-29T02:01:00.006-05:00

три сутринта е. тази вечер бях на концерт.. и после на пътуване във времето.
"представи си, че са минали 10 години, събрали сте се с приятели и всеки разказва своята вечер.. 28 август 2009-та.. какво разказваш ти?"
"ходихме на концерт... а, ами.. как - запознахме се в един служебен асансьор, после ходихме на безкрайни разходки, една вечер край реката играхме на "обади се на приятел" от before sunrise (тя се обади на julia).. и после се озовахме на концерта. не знам какво става по-нататък - отнесе ме светкавица и .. ето ме на - 10 години по-късно".

--

на опашката пред залата един мъж ме заговори, каза: i was on a journey.. just came back. толкова исках да го разпитам. но ми се стори неуместно.. после се оглеждах, но тълпата ни беше отнесла в различни посоки.

--

лятото набегом. всичко на бърз кадър. само книгата четох на бавен.
the heart aroused, by david whyte
подарена. истински подарък. от вселенските.
- като омръзне заблуждението или играта на роли и маски.. идва моментът на.. thus far and no farther. и после отиваш и се срещаш със страшното. и разбираш, че страшното е у теб. и това разбиране е лековито..ако не го направим.. we will always be hunted by what we have most denied in ourselves
- пътуването минава през тъмна, непозната, непроходима гора. няма заобиколен път. не си струва заобиколния път. ако не се срещнеш с мрачното, никога няма да го избродиш. да се загубиш е най-прекият път към себе си
- the mythic code for "a very long time" is usually "three days and three nights"
- гласът, който идва от цяло тяло, но понякога травмите затлачват.. трябва да намерим къде пресяда, за да можем отново да говорим себе си, да казваме да и не, едно и десет.. и всичко останало
- the voice carries the emotional body of the person speaking
- the initial steps on the path of courageous speech [..], are the first tentative steps into the parts of us that cannot speak
- да си "цял", където и да си, каквото и да правиш. да си едновременно разумът и интуицията. да носиш тази цялост и на работното място, иначе влизаш в клишето и се изчерпваш с длъжностната си характеристика
- ние сме едновременно светли и тъмни. ако се опитваме да бъдем през цялото време светли, преструването ще погълне всичката ни енергия. без да приемем тъмната си страна като част от нас, живеем в отрицание на себе си
- за да откриеш истинската си страст, трябва да си едновременно възрастният Фион (опитен, стратегически мислещ, подготвен) и младият Фион (открит, любопитен, очарован от света)..

четири.
всички английски думи в булетите са на david whyte

ах

2009-06-13T17:49:00.002-05:00

докато аз тичам насам-натам, попълвам документи, говоря, слушам, разхождам се, вали ме дъжд и.. всякакви други глаголи.. на родния континент излезе моята "софия, личен екземпляр".
в online варианта на ах, мария

припомняне

2009-05-31T19:49:00.006-05:00

в края на януари'09, в деня, в който летях от софия насам... се събудих с една песен, много отчетливо..
ето я: nina simone, feeling good

now what?

2009-05-04T21:15:00.008-05:00

[Garden of Wishes, by Smadar Livne]

..
тази вечер в метрото седях 40 минути срещу реклама, в чийто център се мъдреше ето този въпрос: Now what?
голям, реален, безмилостен, и все пак предполагащ решение, предполагащ.. врата.

прибрах се и отворих книга. преписвам тук от нея. най-доброто, което мога да направя в момента.

"[..] in my sixty-plus years of living, way has never opened in front of me. .. But a lot of way has closed behind me, and that's had the same guiding effect.
..
There is as much guidance in what does not and cannot happen in my life as there is in what can and does - maybe more.
..
The opening may reveal our potentials while the closing may reveal our limits - two sides of the same coin, the coin called identity. In the spiritual domain, identity is coin of the realm, and we can learn much about our identity by examining either side of the coin.

As often happens on the spiritual journey, we have arrived at the heart of a paradox: each time a door closes, the rest of the world opens up. All we need to do is stop pounding on the door that just closed, turn around - which puts the door behind us - and welcome the largeness of life that now lies open to our souls. The door that closed kept us from entering a room, but what now lies before us is the rest of reality."

Parker J. Palmer, Let Your Life Speak

препинателни знаци, глаголи и други

2009-04-27T23:22:00.002-05:00

тази вселенска въпросителна, дошла при мен от случаен линк във facebook (който търсих 10 минути, за да мога да го сложа и тук, но търсенето не завърши.. триумфално)
та, тази вселенска въпросителна е съвсем на място в моето сегашно време.. (очаквам няколко големи отговора и се надявам много да са едновременно големи и добри :)..
особено след съня от наскоро, в който ми подариха книга със заглавие "да имаш сила да задаваш въпроси".

кръстопътища от преди да замина

2009-04-19T22:27:00.002-05:00

ето тук:
http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2400

на черешата ;)

2009-04-11T22:44:00.010-05:00

- как си?
- малко ме е страх.
- защо?
- защото съм българка. а ти как си?
- и мен малко ме е страх.
- защо?
- защото не съм българин.

спогледахме се и прихнахме, после се качихме по стълбите и влязохме. вътре ни посрещна голяма и просторна, сумрачна зала.. много ми напомни наше си читалище, само дето не беше. беше т.нар. "унгарски дом".

там всеки месец организират balkan cafe - вечер на някоя балканска музика/танци. този път беше ред на българските.
постепенно се напълни, до горе. даже преля. за моя изненада, хората бяха почти по равно - българи и ..други. накрая другите бяха повече. и бяха на хорото :)

добре, че приятелят, с когото отидохме, имаше гигантски запаси от търпение, страст към някои български неща, любопитство към присъстващите и едно право хоро под ръка. защото аз от 20:30 до полунощ, когато музикантите спряха.. ми.. да кажем, че не бях добра компания ;)

(повече от 5 години танцувах във фолклорен ансамбъл преди време. и още не ме свърта като чуя българска народна музика. снощи бяхме много тези, дето не ги свърта. накрая някак така се случи, че едно семейство българи, с което се запознахме там, ме закара с кола до входната врата.. нищо, че не им бях съвсем на път, беше далече и беше минало полунощ отдавна).

*
спах малко, станах рано, за да правя нещо съвсем различно.. а в мен едно такова.. светло. още си стои :)

remember to take your daily dose of color

2009-04-09T22:16:00.010-05:00

едно
преди време в една от компютърните зали в университета видях следната бележка, залепена на монитора на един от компютрите (винаги в недостиг, предвид струпването на студенти там особено по сесийно време): this work station is out of order. sorry for the inconvenience. на листа някой с химикал беше добавил: "sorry" is not enough! what are you doing about it?!
от няколко дни си мисля много за тази бележка и колко емблематична е тя за американската култура..

две
в момента в моя университет се подготвя нова програма/специалност с фокус върху социалното предприемачество. във връзка с това тече процес по набиране на нови преподаватели. освен от настоящи професори, декани и прочие, потенциалните кандидати биват интервюирани и от група студенти. днес участвах в едно такова интервю. само студенти, никакви други "институционални" хора. питаш, каквото искаш. и после казваш, каквото мислиш. студентите "имат глас" в избора на бъдещите си професори, не е ли симпатично това?

акупунктура (?!)

2009-04-05T18:30:00.007-05:00

..днес сутринта, в метрото, в захлас гледах как една азиатка на видима възраст около 50 г (може би и малко повече) си беше събула маратонките, подгънала крака и седнала върху тях.. и докато влакът се тресеше и люлееше, и ускоряваше, и спираше, и пак, и пак, тя внимателно и съсредоточено забиваше с леки потупвания игли по себе си..

когато приключи, имаше три в косата в областта над челото, две отстрани - по една над всяко ухо, и две в китката на лявата ръка.

затвори очи и остана така, докато една любопитна тинейджърка не я извади от унеса й с въпроса: извинете, за какво е това? жената каза, че има главоболие и така се лекува.

цял ден по-късно - още я виждам.

(иначе пиша курсова работа, на 3-та страница съм и имам още около 5, но имах порив да напиша това, преди да продължа нататък.. а и бях се намръщила нещо на това, което пишех, и исках да си сменя изражението ;)

ню йорк в шепа (първа част:)

2009-04-04T00:05:00.033-05:00

..обичам
- как случаен човек може да ти се извини, че те е бутнал на улицата с "i am sorry, sweetheart"; а също и друг да те поздрави мимоходом с "happy thursday"
- дневната светлина навън след зимата
- да се зазяпвам по хората, да се захласвам/прехласвам понякога, да ахвам/въхвам наум
- как седящият до мен мъж в метрото ме гледа настойчиво и после казва: those are beautiful glasses; или служителката в пощата, след като си е свършила работата по обработка на писмото, и преди редовното "have a nice day"..: i love your scarf
- суши-то е по-масово от баничките с боза и триъгълните сандвичи в софия (които ми липсват, признавам си)
- плодовете и зеленчуците, подправките, ядките и морските дарове, за които нямам имена, а понякога и смелост ;)
- липсата на цигарен дим
- гледката от ню джърси към манхатън
- цветовете на central park през всички сезони
- безбройността на четящите хора, всякаквите места, приспособени/присвоени за четене (докато чакат някого/накъде, в метрото, задължително в кафенетата и парковете и където още ви дойде на ум)
- нормалността на това да си седиш/четеш сам в кафене
- възможността да видиш/чуеш любимите си автори на живо
- проектът, поради който добри, а понякога и разкошни музиканти свирят в подземните станции на метрото
- thank you, please и excuse me
- книжарниците с книги от пода до тавана и навалицата в тях
- темпото, с което се движат хората по улиците. енергията в това
- рециклирането и масовото greening
- успоредните улици, перпендикулярните авенюта (или обратно). дълбоко съм благодарна и признателна на проектантите на уличната мрежа на манхатън :)
- метрото 24/7
- никога не съм била кой знае какъв сладоледен фен, но тук.. cold stone и ben & jerry.. намирам за неустоими
- закуската като социално събитие и/или повод за семеен мини-празник
- pick me up cafe, малките стари, дървени и разностилни масички и столове, малките чайничета, масала чай, гледката към 1-во авеню и парка след него, странните хора, които влизат непрекъснато

не разбирам съвсем
- как плетеш, както си му е реда - с двете куки и кълбото прежда, подаващо се от дамската чанта, или си режеш/пилиш ноктите, или се гримираш в метрото - последното понякога със замах и завиден майсторлък. (нито един от посочените не е единичен случай)
- навсякъде може да се седне на земята и най-вече там, където минават най-много хора
- големината на порциите и напитките, леда в последните, включително във водата
- става ли за пиене нещо, което девойката пред мен си поръча така: tall vanilla latte-decaf-skim milk-no sugar-and ice for to go, please
- климатиците - горещо до отворени прозорци цяла зима, студено (студено!) от март нататък
- "you know" и "like" на всяка втора дума. понякога и по-често. най-масовите паразитни думи, които съм срещала. не преувеличавам.
- т.нар. dating culture
- липсата на въпрос в "hi, how are you" (обикновено човекът е отминал, преди последните две гласни да са те достигнали)
- джапанките и всякаквите flip-flops, обувките на босо и късите ръкави при първото слънце и средно-дневна температура +2 градуса по целзий
- фаренхайт и вякаквите мерки (познайте колко съм висока в "стъпки")

;) следва продължение

срещи от близо и далеч

2009-04-03T00:17:00.007-05:00

тази вечер в моя университет юлия кръстева беше гост-лектор.. темата? the unbelievable need to believe.

беше странно да я гледам и слушам не къде да е, а в сърцето на ню йорк, на един език, който е чужд и на двете ни, макар и по много различен начин (тя живее и преподава във франция, така че английският й е трети език..)

не посмях да й се представя, да я заговоря. какво да й кажа: здравейте, аз съм българка? (идва ми наум азсъмбългарчеобичамнаштепланинизелени..)

в началото, преди да започне лекцията (за пресичането на религия и психоанализа във вярата, ако много грубо и повърхностно я "събера" в няколко думи) тя каза как сега всички говорят за финансовата и икономическата кризи, а има една по-голяма.. и тя е кризата за бъдеще..

прибрах се късно. вече е утре отдавна. порових, намерих ето това есе, което ме взе на прицел. отивам с него.

хранилка за птици

2009-04-01T01:22:00.006-05:00

забравила бях, че да не съм перфектна е част от това коя съм. и част от това да съм истинска, автентична, жива. и понеже забравям, все още лесно се разочаровам и трудно си прощавам. имам много да преговарям, да уча.., добре, че не съм оставена сама на себе си.. ;)
*
а хранилката за птици, секунди преди снимката, беше накацана от две хвъркатички. и е тук като напомняне, че за повечето жизненоважни неща съвършенство не е необходимо.

..

2009-04-01T01:02:00.003-05:00

помненето на дати хич не е за мен и днес, за да попълня едни документи, разрових папките със снимките - да видя кога беше предишното ми пътуване до щатите..
и видях себе си в един друг живот, всичките чудесни и няколкото много близки на сърцето ми хора, с които пътувахме тогава.. как онези две седмици ме върнаха към себе си и ми извърнаха погледа напред.. колко неща ни се наслучиха и прекрасния пролетен бостън.. и вълнуващите начала..

и ми се прииска приятелите да са ми наблизо

и после бях в една зала с 20-тина човека - единствената чужденка - и си усещах акцента по-грапав от обикновено.

за бамберг, още веднъж

2009-03-08T19:26:00.012-05:00

там бях по прекрасен повод... представянето на ето тази двуезична - българо-немска - антология във вечерта на българската поезия, организирана от villa concordia на 3-ти март...

за пътуването натам и обратно.., както и за преживяването и споделянето.. на много хора благодаря.
от сърце.

малки наблюдения по пътя

2009-03-06T17:35:00.007-06:00

с отдалечаването от ню йорк и приближаването към бамберг...

- хората, които четат книги на публични места, значително намаляват
- етническата мешавица се стопява
- хората, които пресичат на червено (всички в ню йорк), изчезват
- вниманието към детайлите и цветовете се увеличава
- принадлежността на сградите към друго време - също
- хората, седящи/лежащи по земята на всевъзможни места и във всевъзможни пози, изчезват с напускането на щатското летище
- темпото на пешеходците се забавя видимо, темпото на всичко - също
- велосипедите и "паркингите" за велосипеди се умножават многократно
- броят на хората, които ме заговарят на немски, расте. моята оправност в свят, чийто език не говоря, ту ме забавлява, ту не
- iPhone-ите изчезват от поглед
- чантите - дамски и всякакви, сменят позиция - от метнати по земята, към закачени на облегалката на стола или върху самия стол
- катеричките, които са почти толкоз трескави и забързани, колкото и другите жители на н.й., се заменят от бавни грациозни птици в реките на б. (най-вече патици с блестящи на слънцето цветове, и още едни черни и по-малки, с розови клюнове.., за лебедите слушах, но не се появиха)
- хората, които се разхождат с големи картонени чаши кафе (и производни напитки), започват да се броят на все по-малко пръсти. големината на картонените чаши намалява наполовина.

*
и едни скоби накрая
[скобите са за летището в копенхаген, където прекачвах на отиване. то беше.. с паркет, цвят тъмна череша. целият терминал, на който влетях/излетях, беше с паркет, включително стълбището, което водеше към тоалетните на долния етаж. много изненадващо, много симпатично.. също дизайнерските кресла и диванчета за чакащите.. много неочаквано и уютно летище;)]

walking around - 3

2009-02-22T23:06:00.003-06:00

трима ;)

walking around - 2

2009-02-22T23:04:00.004-06:00

най-добрият уличен музикант, който някога съм слушала/гледала. и цяла нощ да беше свирил на неуютната union square station, цяла нощ бих останала.

walking around

2009-02-22T22:57:00.005-06:00

претъпканият MET museum по време на изложба, посветена на любовта в италианския ренесанс

(тези множество крака ме подсещат да споделя нещо, което ме изумява.. навън е февруари, температурите тези дни варират между -5 и +5, но аз продължавам да виждам множество жени и момичета, които са подходящо за сезона облечени с палта, якета, шалове, ръкавици и прочие, но също така и 1) с обувки тип "цвички", на бос крак; 2) с обувки на висок ток, понякога с отворени пръсти, на бос крак. не ги разбирам по тази точка, наистина.)

мда..

2009-02-22T22:11:00.009-06:00

не му се спи. подряма малко, но вече не го свърта, върти се, брои овце и други животински видове, но му мирише на пролет и това си е. така че - сега се кокори и оглежда.

междувременно си смени кожата, думите отдясно, цветовете и.. си загуби името, както и диалогичността.

това са сигурно странични ефекти от порастването, в крайна сметка една година си е сериозна възраст. а може и от сатурновата дупка да е било. блоговете имат ли си такива луксове? кой знае. може и да си имат.

авторката му обаче със сигурност достойно се представи тази година. изрови една от онези - сатурновите, с внушителни размери. и в диаметър, и на дълбочина. сега си почива и събира идеи какво да я прави.

докато си почива, получи неочакван подарък - списък с неща, които може, т.е. е добре, да прави човек, за да произвежда мозъкът му повече ендорфини [да са живи и здрави].

пътят нататък

2009-02-21T09:51:00.004-06:00

..по памет, края на стихотворение на георги рупчев, любимият:

нататък няма път
и негово величество с любезния си гост
отидоха нататък

легло, възглавница, завивки

2009-02-17T17:39:00.001-06:00

на този блог, така като го гледам, му е време за зимен сън.
лека нощ.

торта със свещичка

2009-02-04T00:05:00.006-06:00

и оркестър ;)
http://svt.se/hogafflahage/hogafflaHage_site/Kor/hestekor.swf

или как този блог стана неусетно на една година

p.s. за да запеят кончетата, трябва да цъкнете върху тях с мишката (p.s. изречението, което току-що написах, не би имало никакъв смисъл преди 15-тина години..;)

(по)желания

2009-01-24T09:06:00.005-06:00

на ръба между двете години, аз бях между два свята.

прибрах се в българия след 4 месеца в ню йорк, а после се прибрах в ню йорк след близо месец в българия.

видях най-близките си хора, запознах се с 4-ма нови човека, всичките специални :), закусвах баничка с боза ;), отметнах един списък с неща to do, озовах се най-вълшебно в пловдив.., снимах едни кокичета, бъдещите рози и една открехната врата..

осъзнах, че едно от новогодишните ми желания от началото на миналата година - за любов и взаимност... се е сбъднало по най-непредвидимия и най-прекрасен начин... в изобилие :)

попълних "въпросника на годината"... оказа се, че най-много имам за писане по първия въпрос...

като се прибрах в квартирата си тук, бяха правили ремонт, всичките ми книги и хартии и други неща бяха събрани на купчини по земята..., докато подреждах, разчиствах, премествах, изхвърлях и още, намерих списък с неща, които искам някой ден да направя. там в списъка имаше и това - да напиша писмо до себе си в бъдещето. и вчера написах.

а днес, в края на e-mail от приятел, ме застигна ето това пожелание.. пращам и на вас:

Happy New Year and Make the best of it Today.

бъдещите рози

2009-01-19T15:47:00.005-06:00

след известни колебания в края на годината какво да го правя този блог и изобщо (а може би - какво да се правя аз себе си и изобщо) и след поредица от малки на глед случки, стана ясно, че блогът скоро ще направи 1 годинка и ще бъде, поне доколкото зависи от мен, още жив.

по случай новата година, блогът си има нови цветове.
и ново чело - снимка на бъдещите рози в градината на родния ми дом

струва ми се добра метафора за началото на годината, има под снега обещание за пролет

2008-ма

2008-12-28T17:05:00.002-06:00

по горе-долу това време миналата година попълвах въпросника, който пускам тук. намерих го в един друг блог на един друг език. отне ми повече време и много повече мислене, отколкото го очаквах. но си заслужаваше всяка минута. ето го:

1. Какво направихте през 2008-ма, което не сте правили никога преди?
2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година?
3. На някой ваш близък да му се е родило дете?
4. Има ли ваш близък, който е починал през годината?
5. Кои държави посетихте? Кои интересни места?
6. Какво ви се иска да имате през 2009-та, което нямахте през 2008-ма?
7. Какви дати от 2008-ма ще останат „гравирани” в паметта ви и защо?
8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2008-ма?
9. Кой беше най-големият ви провал?
10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване?
11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте?
12. Къде отидоха най-много от парите ви?
13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно?
14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2008-ма?
15. В сравнение с предишната година (2007-ма), през тази вие сте:
- По-възрастен или по-мъдър?
- По-слаб или по-дебел?
- По-богат или по-беден?
16. Какво ви се иска да бяхте правили повече?
17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко?
18. Как прекарахте Коледа?
19. Влюбихте ли се през 2008-ма?
20. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време?
21. Има ли човек, който не харесвате/не обичате сега, за разлика от по същото време миналата година?
22. Коя беше любимата ви телевизионна програма?
23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте?
24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие?
25. Кой беше любимият ви филм?
26. Какво искахте и получихте?
27. Какво искахте и не получихте?
28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега?
29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща?
30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”?
31. Коя публична/известна фигура, беше важна за вас?
32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много?
33. Кой ви липсваше?
34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте?
35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година.

две за душата

2008-12-22T21:44:00.006-06:00

...от последните няколко дни измежду изпитите, разместването на будните и спящите часове... изпращанията, хартиените снежинки, неочакваните подаръци видими и невидими, пристигащи по всички пощи, сови и други хвъркатички..., измежду приготовленията набегом и списъците с неща за тук и там...

1. http://penelopeillustration.com/blog/2008/12/16/want-to-make-something/
за това има повече ето тук

2. http://www.youtube.com/watch?v=Us-TVg40ExM
за това има повече ето тук

и вместо поздрав за празниците
:)

декември в леки словосъчетания

2008-12-14T17:08:00.006-06:00

- групов процес
- хранително натравяне
- финална сесия
- терминал 4

всяко едно от тез словосъчетания има своята първоначална тревога и последваща лекота... и своя привиден хаос, но всъщност - ред. като в купчината хартии на снимката. по настоящем - до мен на пода, отляво.
връщам се при тях ;)

едно нещо, за което сме благодарни

2008-11-29T11:25:00.003-06:00

ден на благодарността, преди да замина, всички ме "подготвяха" за, разбира се, храната. задължителните пуйка, плънка, сладко от червени боровинки, сладки картофи, картофено пюре, царевично пюре, squash (което е вид солено ястие с тиква), пай (няколко вида), и още. и наистина - храната беше чудесна. къщата започна да се пълни с хора, масата с - блюда, всеки от гостите се е погрижил за нещо, според както са се разпределили.

но мен много повече от храната ме впечатлиха радостта да са заедно, смеховете и закачките, малките и големи семейни традиции. способността им да се пошегуват с всичко, най-вече със себе си...

енергията в тази къща беше вълшебна.

къща в гората, пред прозореца ми първата сутрин - катеричка. там тримата братя са отраснали, майката още живее, цялото семейство и всички роднини се събират за деня на благодарността.

преди да започне празничния обяд, всички бяха в голямата всекидневна, прави, хванати за ръце.
всеки да каже по едно нещо, за което е благодарен...
..

по пътя обратно в автобуса се сетих за едно изречение от хазарския речник на милорад павич, цитирам по памет: ..и от ниско прелетялата радост, високо излетяла тъга..

коледни и други песни, китайски дракони, река хъдсън и някои изчисления

2008-11-25T19:08:00.009-06:00

вчера завършихме един групов проект - написахме, предадохме, презентирахме и всичко. и аз си взех "почивен ден".., че групата, с която прекарах една значителна част от миналата седмица, както и от съботата и неделята, и после две цели нощи писах.., малко множко ми дойде ;)

*

днес бях отново в китайския квартал - в онзи същия фризьорски салон.. в който днес хартиените огнени дракони бяха щедро гарнирани с коледни песни.. ;) а фризьорката ме беше запомнила какво искам от преди повече от месец.., даже използва думите, с които аз тогава го описах.. искрено се впечатлих. там е постоянна върволица, как се помни по този начин?!

*

днес, също така, посветих 4 часа на издирване на офиса на една авио компания. прилежно намерих адреса им в интернет, оказа се в част на манхатън, в която никога не съм била. въоръжих се с разпечатка на съответното парче от картата... и тръгнах. тук ми се ще да вметна две неща. 1) за мен картите са като стихотворения на език, от който разбирам 10-тина думи. тук-там мога да скалъпя по някое просто изречение, но като цяло.. чета, чета... обръщам листа надолу с главата и пак чета, чета.. и все лабиринт и загадка. 2) една голяма част от манхатън е тъкмо като за мен: успоредни улици, номерирани, подредени по възходящ ред, пресечени от перпендикулярни авенюта, номерирани и подредени по възходящ ред. да, ама една друга част от манхатън хич не е така. там са гъсто расли храсталаци от улици и улички. познайте сега в коя част ми се падаше на мен да ходя днес. ;)

та, така. въоръжена със стихотворение на чужд език, вървях, оглеждах се. насам-натам. вадих картата 167 пъти от джоба си.., което свърши работа на една девойка, която ме видяла, че имам карта, та помоли да погледне как да стигне до нейното си място ;). най-накрая и аз стигнах. много бях горда със себе си. пазачът на входа ми каза, че, да, били са моите авио-превозвачи на този адрес. ама са се преместили в кънектикът преди има-няма 15 години. 4 часа и 15 години ме деляха от тях, много гот. ще трябва да ги намеря другояче.

ако не друго, поне намерих река хъдсън ;) като видях голямото неочаквано "празно" пространство в края на улицата, не се сдържах, и въпреки мразовитото, отидох да видя какво е. река се оказа, съвсем истинска :) снимах я даже. малко вече се мръкваше, затова има улична лампа вместо луна.

*

на връщане пресметнах, че средно на ден прекарвам близо 2 часа в метрото. което по тукашните стандарти май е съвсем добре даже. да, ама това прави между 10 и 14 часа седмично. под земята. един цял "буден" ден... после се чудя къде ми изчезва времето.. вече поне мога да чета в метрото (в началото само се кокорех и се взирах да разпозная къде съм). сега съм полу-интуитивна - чета/пиша и като ми наближи време да слизам - вдигам глава да погледна.

*

вече седмица, че и повече, в главата ми се върти една песен от филма "мръсни танци". не знам от къде се появи, защо ми гостува и кога ще си тръгне. забавлява ме. намерих я в youtube. ето я.

има и една друга песен, която е от по-отдавна. мине, не мине ден-два и си я тананикам. забавното е, че не знам коя е. не мога да се сетя. имам мелодия, нямам думи, нито спомен. един приятел каза, че най-вероятно все още ми предстои да я чуя, затова пък дотогава мога да си измисля какъвто текст си искам ;)

*

другото, което сметнах днес, е че миналата седмица е започнал 4-тия ми месец тук, а до края на семестъра остават 4-ри седмици, 2 групови и 5 индивидуални проекта, и 3 финални изпита.

и 1 ден на благодарността, сега, в четвъртък :)