събота, 5 декември 2015 г.

(почти) десет

За дъщеря ни, която е на (почти) десет месеца, аз, мисля, съм всемогъща.

Тук съм винаги.
Мога да правя най-вкусната, най-ценната и специално за нея храна - от нищо.
Владея телепатия и телекинеза.
Мога да отида, където си поискам.
Мога да правя светлото тъмно и обратно.
Мога да отварям и да затварям врати.
Разпознавам кучетата от котките.
Мога да се появявам иззад лист хартия.
Мога да отнемам болката.

От всичките тези наистина мога да правя единствено мляко от (почти) нищо. Толкова дни и нощи по-късно, продължава да е чудо само по себе си.
Всички останали... де да можех (особено последното).

Колкото повече тя пораства и разбира, толкова повече аз ще се превръщам в най-обикновен човек.
Докато, може би, един ден си сменим местата.