петък, 30 април 2010 г.

365, 31: "остани"

Напоследък, покрай прибирането ми в България, доста приятели и познати ми писаха: ако можеш, остани там. тук е криза.

Съпротивлявам се срещу такива реакции по много причини. Знам че са добронамерени. И все пак.

Така или иначе, дори и да си бях намерила т.нар. "академичен тренинг", който да ми позволи да остана тук за още 12 месеца, пак трябваше да напусна Америка за период от две години - такива са условията на Фулбрайт и аз съм се подписала да ги спазя, когато приех стипендията.

Но има друго. И то е, че през времето ми тук, от август 2008-ма насам, всеки ден се срещах лично с едни други кризи. Кризата на идентичността. И кризата за бъдеще. По-страшни ми се виждат.

четвъртък, 29 април 2010 г.

365, 30: кое

Кое по-напред? ;)

Milano Management Retreat в The Rockefeller Foundation днес - за една сесия бяха поканени и студенти. Тук наистина няма "безплатен обяд". Всички обяди, на които съм присъствала в някаква организация, са били работни. Включително и днес.

В основния ми курс този семестър (този с т.нар. дипломна работа) има няколко сесии, които се водят изцяло от студентите. Предстои сесията на моята група. Днес имахме работна среща в офиса на една от колегите. В централата на Coach.

Другата седмица имаме поредна работна среща в офиса на друг един от колегите - в централата на L'Oreal.

Изобщо, някои от съ-студентите ми работят на интересни места. Целия ми ден малко нереален ми се струва.

А аз, съвсем неуместно, предвид естеството на срещите и типа на местата, на които се провеждаха, се разхождах по кецове и дънки. Бях пропуснала да прочета едното изречение, касаещо dress codе-a. Ми, к'во пък сега - кецове и дънки ;)

сряда, 28 април 2010 г.

365, 29: отмятам

едно по едно нещата, които ме приближават към българия

вторник, 27 април 2010 г.

365, 28: списъци

колкото повече времето ми в ню йорк се скъсява, толкова повече списъците ми с неща за правене се удължават

понеделник, 26 април 2010 г.

365, 27: сътворявам

Поколебах се между глаголите "сътворявам" и "създавам". Трудно ми беше да избера, защото в единия има "творя", а в другия има "давам". Така че - мислете днешния ден и през двата глагола ;)

Дни наред вече не ми излиза от ума нещо, което написах в една от виртуалните страници на "Дневници"-те на public-republic. Че всичко, което ни заобикаля (с изключение на природата), преди да се появи в света е било мисъл/идея в нечия глава. Всичко. Тротоарите, космическите кораби, трипластовите салфетки, сапунерките, електронната поща, любимите ни книги, рецептата за крем карамел, дрехите, с които сте облечени в момента, всичко. И то не така на едро, нали. Ами до най-малкия детайл - цвят, размер, материали, предназначение... Всичко. Не казвам, че един човек е измислил всичките детайли, но все някой е измислил всеки детайл, нали така? И това продължава да ме удивлява по начин, който не разбирам съвсем. Струва ми се по-важно от очевидното. Поне за мен по-важно. Не съм съвсем сигурна защо.

Изведнъж светът като че ли става по-многослоен. Той не е "тук" по подразбиране; просто го има, ей така, и ние - хоп, влизаме в него и всичко ни очаква, готово. Всяко нещо е от някого сътворено и "дадено" на света. Всичко, което харесваме, всичко, което не харесваме, всичко, към което сме безразлични.

Това, струва ми се, означава също, че имаме, т.е. че аз имам по-голяма отговорност към света, в който съм. Защото и аз го сътворявам, макар и в различен мащаб, с всяко нещо, което помисля, измисля, направя.

Съ-участник съм в световното творене :)
И всички ние сме.

И оттук въпросът, който от известно време ми се е заселил в мислите: а какво искам да има в света, което аз мога да допринеса, сътворя, създам?

неделя, 25 април 2010 г.

365, 26: храна

Днес изгледах номинирания за Оскар Food, Inc, който е пуснат на свободен достъп online до 29-ти Април на сайта на PBS. Много потресаващо ми подействаха гледките на животните във "фабриките", информацията за това какво представляват някои от "хранителните" продукти, но също и припомнянето колко могъщи са всъщност корпорациите и корпоративните интереси... С подобно чувство ме беше оставил преди време друг един документален филм, The Corporation.

Струва ми се, че Food, Inc е страховит още и поради американския контекст на живеене, в който всичко, всичко, всичко се върти около храната. Храната е в центъра на всяка дейност и занимание и винаги се намъква в разговорите по начин, който на мен, като на българка, ми е съвсем непривичен.

365, 25: тяло

Гледахме Breath Made Visible, съвсем случайно научих за този филм.. и тъкмо навреме. Той е документален: за живота на Anna Halprin, която и до днес, на 87 години, танцува, експериментира с тялото си, използва го едновременно като сетиво и като език, учи другите на същото.. И някак има смелостта да бъде себе си - провокативна, истинска; да следва себе си; да танцува нещата, които са й важни, независимо от одобрението/неодобрението на останалите.

В това има такава свобода и такава сила.. огромни.

петък, 23 април 2010 г.

365, 24: honor

Тази вечер се прибирах и си мислех за разни неща, които от дни не ми излизат от ума.. за някои от които днес ми се искаше да напиша и тук.. но си влязох в къщи, видях писмо от моя университет и - нищо неподозираща - го отворих, очаквайки да е поредното с указания и подробности за церемонията по завършване след няколко седмици.

И там прочетох, че съм един от тримата номинирани студенти от моята програма, които на споменатата по-горе церемония ще бъдат "recognized for exceptional accomplishments".

И ми стана топло.

четвъртък, 22 април 2010 г.

365, 23: свикване

За свикването сигурно ще има и други дни ;) обаче сега - две думи за пазаруването в чужда държава. За това, най-обикновеното пазаруване.

Пристигнах в Ню Йорк през август 2008-ма, настаних се в квартирата, намерих си университета на картата, а после и "на живо", и дойде ред да се погрижа за хранителните продукти "от първа необходимост".

И сега си спомням съвсем отчетливо първото си пазаруване в един от множеството големи хранителни магазини в квартала. Отне ми повече от час взиране в етикети, разглеждане, колебаене между продукти, за да си взема хляб, мляко, кашкавал, сол и може би още 2-3 дреболии. Това, признавам си, не съм очаквала да е кой знае какво. Обаче се оказа поредното в списъка от неща, които правя машинално в контекст, който ми е добре познат, и трябва да "уча" наново, когато попадна на чуждо място.

Как точно избирате, например, между различните видове пълнозърнест хляб, заемащи една цяла стена в магазина, когато за съществуването на нито един от тях никога не сте и подозирали? (не сте слушали/виждали реклами, за да ви се струват познати, не са били в нито един от разговорите, нито в магазините, в които сте влизали, някои имат различна форма и цвят от това, което смятате за "нормално" и прочие изненади).

Нещата, с които трябваше да свикна, за да ускоря процеса на пазаруване:
- парите: коя монета каква е и защо монетата от 10 цента е по-малка от тази от 5?!
- цените и кое колко е нормално да струва
- мерните единици: колко грама е 1 паунд? а какво са унциите изобщо?
- популярните и качествени марки за основните хранителни продукти
- вкусовете: да открия познати (отне ми една година да намеря кисело мляко, което наистина да ми е вкусно;) и да разпозная/опитам/приема/харесам нови
- имената; оказа се, че преди да дойда не съм знаела английските имена на твърде много неща
- новите, невиждани преди продукти, подправки, плодове, зеленчуци
- острото подвикване Next!, с което те подканят да не се помотваш
- бързината, с която всички се движат, грабват по нещо от рафтовете, оставят където им падне нещата, за които са размислили, че няма да им трябват, и изобщо... всичко е на леко забързан кадър.

Представете си ме сега, ден втори в Америка, застанала пред една стена с хлябове. ;)

p.s. и това е Америка, нали, не е Китай..

сряда, 21 април 2010 г.

365, 22: Аляска

Тази вечер М. ми разказа следната история: един професор от неговия университет (по информационни технологии) преди това работил 10 години в Гугъл. На десетата си взел една година "творческа отпуска". И заминал за Аляска. Там искал да си прекара 12-те месеца. Още в самото начало обаче, колата му отказала и го оставила на пътя, т.е. в студа и нищото. Нямало какво друго да прави, тръгнал на автостоп. Представете си го само - стопаджия в Аляска... (аз се сещам за Into The Wild и не ми се струва много забавно).

Жената, която след известно време спряла и го качила, се оказала индийка. Историята мълчи по въпроса как тя се е озовала в Аляска. Същата жена, продължава историята, в момента е съпруга на въпросния професор и наш главен герой. И си имат две деца. ;)

Ако това беше история с поука, поуката би могла да бъде, че понякога от голяма беда произлиза голямо щастие ;). Но тъй като това не е история с поука, а история в нечий живот, ви оставям с надеждата, че ви е усмихнала :).

365, 21: точно

единственото нещо, което свързва моето минало с моето бъдеще, съм аз самата, точно в този момент.

понеделник, 19 април 2010 г.

365, 20: неделя

с тази неделя приключва едноседмичното ми писане за "дневници". и се връщам към думите тук. оставащите 345 ;)

неделя, 18 април 2010 г.

365, 19: събота


пъзели, затвори и пеперуди в библиотеката ;)

365, 18: петък

ето го, малко странен, петък.

днес има и "бонус" :) другото и да не прочетете, но вижте това видео. няма и три минути. най-малкото ще ви усмихне.

петък, 16 април 2010 г.

365, 17: Джери

четвъртък си има лично име и главна буква.

365, 16: сряда

минава полунощ, така че при мен вече е петък... но ето: сряда, 14-ти април

сряда, 14 април 2010 г.

365, 15: вторник



ето вторник, който, както вчера се разбра, е в сряда ;)

вторник, 13 април 2010 г.

365, 14: понеделник

понеделник е във вторник ;)
тази седмица, докато пиша за "дневници"-те на public-republic, ще давам линкове тук.
по дни.
ето: понеделник, 12-ти април

понеделник, 12 април 2010 г.

365, 13: дневници

Днес започна едноседмичното писане на дневници в новата рубрика на public-republic. Току-що изпратих моят 12 април.

Също днес погледнах списъка на думите досега.. и ми хрумна следната полу-смешка:

ало, зюмбюлите! пиши на кирилица!
каквъв е този пух в полунощ, какви са тези доктори?!
отдай под наем чиниите си на пролетта
последвай
каквото те призовава

в библиотеката
имаше книга с ярко-зелена корица
устата ми хубава, очите ми зелени

помниш ли?

неделя, 11 април 2010 г.

365, 12: хубава

Преди време бях намерила ето тези думи на Диана Иванова, казани в интервю за Капитал Light:

Чистенето и подреждането разхубавяват.

:)

събота, 10 април 2010 г.

365, 11: уста

в мен цяла купчина неща за казване
и нито едно
няма уста

из от другата страна

петък, 9 април 2010 г.

365, 10: призвание

поради ред причини и събиране на времената, днешната дума е призвание. в метрото си мислех как призвание има в себе си призовавам, зова, зов, но също и звън, а още и призовка, т.е. призован/а си да се явиш лично! :)

и още как английската дума е почти същата, но не съвсем: vocation (призвание), което има в себе си vocational (професионален), vocative (звателен), но също и voice (глас), и vocal (гласен, звучен, звънлив)...

и как всичко това се омесва с разни други думи от днес и от напоследък

group process * tavistock conference * psychodrama * social therapy * forum theater * family constellations * стая за разговори

и двете парчета от гигантския пъзел, които братът на Jenn й изпратил, за да ги накрасим, според както намерим за добре, за представянето му другия месец.

на едното ще напишем things know their places.

четвъртък, 8 април 2010 г.

365, 9: пролет

Освен Вапцаровото стихотворение, което често се присещам тия дни, и друго едно мисля. Книга една. Let Your Life Speak, на Parker Palmer. Последната глава е за сезоните, още като я прочетох преди близо година, много я харесах. И сега с това шеметно запролетяване... :)

Разбира се, следват само мини-откъслеци и тук-там изречения:

...before spring becomes beautiful, it is plug ugly, nothing but mud and muck [...] But in the muddy mess, the conditions for rebirth are being created.
..
Spring teaches me to look more carefully for the green stems of possibility: for the intuitive hunch that may turn into a larger insight, for the glance or touch that may thaw a frozen relationship, for the stranger's act of kindness that makes the world seem hospitable again.
..
The gift of life, which seemed to be withdrawn in winter, has been given once again, and nature, rather than hoarding it, gives it all away.
..
[In late spring] nature teaches a steady lesson: if we want to save our lives, we cannot cling to them, but must spend them with abandon.

Като магнолиите.

сряда, 7 април 2010 г.

365, 8: sublet

Спомням си как преди да дойда тук, когато все още не знаех къде ще живея (а аз не знаех до сутринта, в която летях, но за това друг път ;), един приятел ме посъветва да си потърся sublet за първите месеци. Тогава идея нямах какво означава това, та търсих в речника. Преотдаване под наем - това ми каза речника. Не знам дали имаме дума, т.е. съществително име, на български за преотдадената-под-наем-квартира, но американците си имат: a sublet, като глагола. То преотдаването под наем е толкова популярно, че би било странно да си нямат.

За мен все още звучи непривично, а тук е така естествено. Заминаваш за месец-два? Даваш стаята/апартамента си под наем за съответния период. Най-често - на непознати. Някой идва от някъде и живее в твоето пространство, докато теб те няма, а дрехите ти висят в гардероба. Ти се връщаш, някой измива чиниите ти и си заминава за някъдето. И всичко си е по старому.

С нюйоркските наеми това донякъде "прави смисъл", и все пак. Предстои ни сега да sublet-нем една от стаите и много се надявам да ни се случи свестен човек.

Но не това е най-интересното. Помислете само колко многоброен народ нанякъде шава - идва, отива си, движи се, преминава, премества се в пространството, с някаква особена лекота.

вторник, 6 април 2010 г.

365, 7: чиния

В английския език има един израз, който се използва, когато някой има за много неща да се погрижи. You have plenty on your plate right now, например. Буквално казват, че този човек има много неща в чинията си. Българският еквивалент, за който се сещам, е да носиш много дини под една мишница. (Може би трябваше думата за днес да е "мишница", а?;)

Април така се случи, че моята чиния е препълнена и чиниите на най-близките ми хора тук преливат. Пролетен рог на изобилието. Само не знам с каква хранителна стойност са всичките тези (житейски) храни и къде се попиляха принципите на здравословното хранене.

понеделник, 5 април 2010 г.

365, 6: доктори

и още докторски английски.

преди време имаше една карикатура, на която хирург оперираше и първо поиска скалпел, а после поиска справка с гугъл. днес се сетих за това, когато моя доктор отвори wikipedia, за да провери нещо и мимоходом ми показа на снимка там как вените и артериите са разположени спрямо бъбреците.

неделя, 4 април 2010 г.

365, 5: полунощ

Беше точно полунощ, когато излязох от станцията на метрото.

Сега, на границата между два дни, се обръщам назад и виждам:

- Радостта от великденските яйца, които тази година не боядисвах сама. Хляб със стафиди, почти-заместител на козунака, който не успяхме да намерим.


- Руската църква "Св. Николай Чудотворец" на 97-ма улица (at Madison); ах-вам като влизам. Светла, светло-синя, златна, прекрасна и някак.. въздушна. Приглушен руски говор; усещане за празничност и познатата миризма на тамян и родно. Великденските им хлябове са различни от нашия козунак, наричат се "кулич" и приличат на огромни цилиндрични тъмнокафяви бухти, с бяла глазура и облак шарени шоколадови пръчици. Рускините си покриват косите с шалове преди да влязат в църквата, но аз не съм и сега ми личи.

- Шекспировата градина в Central Park и невъобразимите кадифено-розови цветове на магнолиите, по-големи от юмрука ми.

- Усещането за спиране на времето в многоетажната денонощна библиотека на NYU; постепенното избистряне и подреждане в изречения на мислите за дипломната ми работа. Тръгвам си, макар да ми се остава още - концентрацията ми е по-лесна в място, където всички са дошли да четат/пишат. Освен това обичам присъствието на толкова много книги, видими и невидими. Но познавам тревогата, с която се прибирам, когато съм сама по малките часове и гледам да си я спестя, доколкото мога. Година и половина по-късно е поизбледняла, но все още нощем съм повече чужденка, отколкото денем.

събота, 3 април 2010 г.

365, 4: пух

Днес на Union Square имаше гигантски масов бой с възглавници. Стотици хора и техните стотици възглавници, издигащи се над тълпата на къси, гъсти интервали, бързи, отривисти елипси, много крясъци и смехове.

И хора с пух в косите и по дрехите, и изобщо пух, навсякъде пух, разнасян от острия вятър из въздуха между 5-то авеню и Broadway, часове наред.

**
снимка от миналата година, на същото място.. оказа се, че има дори Международен ден на боя с възглавници; и в Ню Йорк се организира вече за 5-та поредна година.

петък, 2 април 2010 г.

365, 3: cyrillic

Mdam. Izvinenia za latinitsata, obache shansovete mi da se dobera v ramkite na dneshnia den do kompjutur s BG Phonetic na nego sa mijavi. V universiteta i prez um ne im e minalo da instalirat podobna ekzotika. A klaviatura s kirilski bukvi ne sum vijdala ot januari 2009 (kogato si biah za malko v Bulgaria). Porovih na kompjutura, na koito sum v momenta - ima software za pisane na BDS, no puk az totalno sum otviknala i bi mi otnelo edna subota i nedelia da napisha deset izrechenia (makar che tukmo na BDS se nauchih purvo...).

Zatova - kratko i po sushtestvo. Neshatata, koito sme sviknali da sa ni pod ruka (pod prusti v konkretnia sluchai;), poniakoga osuznavame edva, kogato gi niama. Kakto vijdate, toku-shto otkrih toplata voda ;)

p.s.
V tozi red na bukvi, vchera, po sluchai 1-vi april, Google biaha promenili logoto si ot "Google" na "Topeka", koeto na men mi se stori kato da e izpisano na kirilitsa.. I si pomislih, che vsushtnost te mojeha prosto da izpishat "google" na kirilitsa i shtiaha da ozadachat poveche ot polovinata sviat;) Po-kusno razbrah, che "Topeka" si e suvsem na latinitsa i ne e suvsem shega. Oh, well ;)

четвъртък, 1 април 2010 г.

365, 2: ало

Ами, не върви съвсем да е "ало", ама пък "hello" подсказва толкова други неща.. та "ало" ми се струва по-еднозначно и затова по-подходящо.

Днес проведох 43 служебни телефонни обаждания. Знам точния брой, защото отмятах всяко едно по списък. Това не включва обажданията, които приех, само "изходящите". Аз, дето не обичам да говоря с непознати по телефона на английски, нали. Покрай това се присетих за първите месеци тук, когато по един от проектите за университета правехме интервюта с мениджъри по разни високи постове (и етажи). Как дълго се настройвах за първия си разговор, защото тогава съвсем се притеснявах от акцента си, а телефоните усилват. Когато най-накрая набрах директния номер, "отсреща" се обади женски глас, с много силен акцент. Толкова за големите очи на страха ;)

Две думи още за телефоните и обажданията тук. Голяма част от моите "разговори" днес бяха с гласови пощи, тъй като звънях на новоприети студенти, но в рамките на работния ден, а повечето от тях нещо работят. Практика е в работно време да не се приемат лични разговори. Поради това, а понеже и в метрото няма покритие, а много време се прекарва "вътре", съвсем естествено е да се оставят дълги и подробни гласови съобщения. Не знам дали има ограничение за времетраенето (сигурно има), но досега не ми се е случвало да ме прекъсне остро "бииип".

И още нещо, което мен ме озадачаваше в началото. Поради размерите на този град (а и на тази страна), и изобщо - поради международния размах на множеството организации, да се планират срещи по телефона, вместо "наживо", е съвсем нормално. Да, ама на мен като ми кажеха "срещнах се с еди кой си", не разбирах "говорихме по телефона". Е, вече разбирам.