четвъртък, 12 ноември 2009 г.

думите на вечерта: книги, неясноти, намирам

подреждам книгите си тази вечер (в нова квартира, тъкмо сдобила се с шкаф за тях).. и се зачитам, разбира се ;) от малка много обичам така.. скоростта на подреждането значително намалява, но пък си намирам всякакви неща.. като например, източниците на неяснота в един от "учебниците" ми за първия семестър.. много навреме ми идват - тъкмо съм нагазила в неяснотата навътре.

ето ги:

sources of ambiguity
- we are not sure what the problem is
- we are not sure what is really happening
- we are not sure what we want
- we do not have the resources we need
- we are not sure who is supposed to do what
- we are not sure how to get what we want
- we are not sure how to determine if we have succeeded

[reframing organizations, bolman & deal, p. 27]

неделя, 1 ноември 2009 г.

носталгии по детството: вкусове

[стратегия за стопляне на студен и дъждовен ноемврийски ден в ню йорк ;)]

- ванилов сладолед във фунийка, който майка носи на връщане от работа - по един за всички в къщи; мога да го усетя още по гласа, с който ме вика да изляза да й отворя вратата и да поема фунийките от ръцете й
- филия с лютеница и натрошено сирене, нарязана от баба първо на ивици и после на квадратчета
- липов чай в студените зимни сутрини; истинският липов чай е прозрачно кадифено-пурпрен на цвят
- печена тиква, поръсена със захар и пак запечена, за да се карамелизира лекичко. усмивката на баба, когато ми вижда доволното изражение
- еклери. еклери. еклери
- първите узрели череши направо от дървото, стоплени от слънцето, най-сладките
- първата шепа малини, както и първата шепа черници, които баба, дядо или татко са откъснали за мен. първите зърна узряло грозде
- последната чепка от черното есенно грозде - баба я пази за мен за като се върна през ваканцията от софия
- торта за рождения ми ден - майка я прави и украсява, а аз стоя неотлъчно до нея, гледам и не спирам да й приказвам моите си детски неща. разбира се, ваниловият крем, останал по тенджерата е всичкият за мен :)
- макарони на фурна, с много прясно мляко и захар, изпечени до златисто
- мляко с ориз, с много мляко, чашките с канелата са предимно за мен, любимата ми подправка
- сладко от ягоди, баба ме учи как се познава кога е готово по капка, която не се разлива
- цял ден (понякога повече дни) приготвяме съставките за лютеницата и после, когато е готова.. наобикаляме дълбоката тава и.. най-вкусните филии привечер, ние миришем на пушек и слънчевост, а гълъбите гукат на здрач и залез
- грейпфрут, обелен от всички прозрачни люспи, накъсан на ситни парченца, разделен в чашки - за всички по малко, поръсен със захар, оставен да ни почака
- руска салата и баклава по нова година. разкошът на приготовленията
- червеното яйце, което намирам до възглавницата си сутрин на великден
- това, което наричаме "пълнени топки", а иначе - домашни еклери, майка ги прави само по специален повод - много време и всичко друго изискват.. има ги на всеки от детските ми рождени дни, дори когато майка придружава татко в болницата
- козунаците на баба, която сплита тестото на плитка. тя знае, че обичам да не са много препечени, винаги има поне по един такъв. баба се смее и казва, че ако мога, ще ги ям сурови. прави и едни малки бебета-козуначета, козуначени кифли със сладко. нарича ги "патета", така са засукани и приличат

унесох се. отнесох се.