неделя, 8 март 2009 г.

за бамберг, още веднъж

там бях по прекрасен повод... представянето на ето тази двуезична - българо-немска - антология във вечерта на българската поезия, организирана от villa concordia на 3-ти март...



за пътуването натам и обратно.., както и за преживяването и споделянето.. на много хора благодаря.
от сърце.

петък, 6 март 2009 г.

малки наблюдения по пътя


с отдалечаването от ню йорк и приближаването към бамберг...

- хората, които четат книги на публични места, значително намаляват
- етническата мешавица се стопява
- хората, които пресичат на червено (всички в ню йорк), изчезват
- вниманието към детайлите и цветовете се увеличава
- принадлежността на сградите към друго време - също
- хората, седящи/лежащи по земята на всевъзможни места и във всевъзможни пози, изчезват с напускането на щатското летище
- темпото на пешеходците се забавя видимо, темпото на всичко - също
- велосипедите и "паркингите" за велосипеди се умножават многократно
- броят на хората, които ме заговарят на немски, расте. моята оправност в свят, чийто език не говоря, ту ме забавлява, ту не
- iPhone-ите изчезват от поглед
- чантите - дамски и всякакви, сменят позиция - от метнати по земята, към закачени на облегалката на стола или върху самия стол
- катеричките, които са почти толкоз трескави и забързани, колкото и другите жители на н.й., се заменят от бавни грациозни птици в реките на б. (най-вече патици с блестящи на слънцето цветове, и още едни черни и по-малки, с розови клюнове.., за лебедите слушах, но не се появиха)
- хората, които се разхождат с големи картонени чаши кафе (и производни напитки), започват да се броят на все по-малко пръсти. големината на картонените чаши намалява наполовина.

*
и едни скоби накрая
[скобите са за летището в копенхаген, където прекачвах на отиване. то беше.. с паркет, цвят тъмна череша. целият терминал, на който влетях/излетях, беше с паркет, включително стълбището, което водеше към тоалетните на долния етаж. много изненадващо, много симпатично.. също дизайнерските кресла и диванчета за чакащите.. много неочаквано и уютно летище;)]