неделя, 22 февруари 2009 г.

walking around - 3


трима ;)

walking around - 2


най-добрият уличен музикант, който някога съм слушала/гледала. и цяла нощ да беше свирил на неуютната union square station, цяла нощ бих останала.

walking around


претъпканият MET museum по време на изложба, посветена на любовта в италианския ренесанс

(тези множество крака ме подсещат да споделя нещо, което ме изумява.. навън е февруари, температурите тези дни варират между -5 и +5, но аз продължавам да виждам множество жени и момичета, които са подходящо за сезона облечени с палта, якета, шалове, ръкавици и прочие, но също така и 1) с обувки тип "цвички", на бос крак; 2) с обувки на висок ток, понякога с отворени пръсти, на бос крак. не ги разбирам по тази точка, наистина.)

мда..

не му се спи. подряма малко, но вече не го свърта, върти се, брои овце и други животински видове, но му мирише на пролет и това си е. така че - сега се кокори и оглежда.

междувременно си смени кожата, думите отдясно, цветовете и.. си загуби името, както и диалогичността.

това са сигурно странични ефекти от порастването, в крайна сметка една година си е сериозна възраст. а може и от сатурновата дупка да е било. блоговете имат ли си такива луксове? кой знае. може и да си имат.

авторката му обаче със сигурност достойно се представи тази година. изрови една от онези - сатурновите, с внушителни размери. и в диаметър, и на дълбочина. сега си почива и събира идеи какво да я прави.

докато си почива, получи неочакван подарък - списък с неща, които може, т.е. е добре, да прави човек, за да произвежда мозъкът му повече ендорфини [да са живи и здрави].

събота, 21 февруари 2009 г.

пътят нататък

..по памет, края на стихотворение на георги рупчев, любимият:

нататък няма път
и негово величество с любезния си гост
отидоха нататък

вторник, 17 февруари 2009 г.

легло, възглавница, завивки

на този блог, така като го гледам, му е време за зимен сън.
лека нощ.

сряда, 4 февруари 2009 г.

торта със свещичка

и оркестър ;)
http://svt.se/hogafflahage/hogafflaHage_site/Kor/hestekor.swf

или как този блог стана неусетно на една година

p.s. за да запеят кончетата, трябва да цъкнете върху тях с мишката (p.s. изречението, което току-що написах, не би имало никакъв смисъл преди 15-тина години..;)