неделя, 31 август 2008 г.

теории на практика

днес се присетих за тоз кръг, както и за някои други подобни фигури. спирали. вълнообразни криви и прочие теоретични обяснителни модели. някак утешително ми подейства ;)

напоследък ги изпробвам. верни ми се струват. надявам се да са верни до край.

* фигурата е от www.changecycle.com/changecycle.htm
** още по темата има на любимия www.businessballs.com

сряда, 27 август 2008 г.

китайски - 2

4-5 годишният внук на хазяите беше тук тази вечер, когато се прибрах. много му се говорреше с мен.. само че на някакъв език, който със сигурност не беше английски...

в крайна сметка, той ми говореше на неговия си полу-измислен-полу-испански език, а аз му говорех на български.

чудесно се разбирахме :)

вторник, 26 август 2008 г.

китайски

--
при първото ми сама-пътуване в метрото, трима афро-американци на около 35-40 години пяха на три гласа много яко блус парче (и да - "яко" съвсем не ми е в активния речник, но като мисля за това, тази дума просто залепва..)
жена с диктофон ги "грабна" и направи brief interview с тях:
- защо пеете?
- защото много ни харесва да го правим!

като се замисли човек - каква друга причина?!


--
същият този ден - на връщане и отново в метрото - една азиатка на около 20-25 с гигантски слушалки на ушите и тетрадка в скута, рисуваше хората наоколо си. 5-6 минути на човек, няколко бързи драсвания в тетрадката и острия й стрелящ поглед се преместваше на следващия. включително на мен. моят втренчен, въпросителен поглед изобщо не я смути. изобщо. все едно беше прозрачна и аз не гледах към нея, а към някой отвъд.

--
на welcome партито в университета част от официалната програма беше една ex-студентка, вече завършила училището по джаз. тя излезе в жълтия си потник, кафява пола и преметнат през рамо инструмент - нещо средно между класическа китара и тамбура.. изпя 2 неща и някак омагьоса цялата зала да пее с нея.. и беше едно от най-усмихнатите хвъркати същества, които съм виждала напоследък.. за миг се опитах да си я представя на официалното откриване на учебната година в българския ми университет.. не се получи.

--
хазяите ми са от перу. казват се мария и даниел. къщата им е светла и лека и прилича на тях.

--
личната ми прогноза е, че след 10-тина години повечето щати ще бъдат официално двуезични. като се ориентирам още малко в "китайския" и мога да построявам прости жизненоважни изречения, ще се огледам за испански.

--
често срещана дума? next!, върви в комплект с удивителната. всичко е бързо, какво се помотваш. next!

--
зейват всякакви понятийни празноти. надушвам още.

--
липсата на яснота е интересно преживяване, особено, когато е повсеместна. тогава появите на хора, които не се движат като теб - опипом, е повече от подарък. напоследък много имам за благодарене.

--
благодаря.

събота, 23 август 2008 г.

room with a view

Днес ми обясняваха как да стигна от Rego Park, Queens, до Downtown Manhattan. Като свършиха с обяснението си помислих, че току-що чух няколко изречения на перфектен китайски. Ще трябва да науча този език. По най-бързия начин. :)

Отивам сега да упражнявам първите си 2-3 думи, в метрото.

Стискайте ми палци.

p.s. на Нова година от баницата ми се падна ето този късмет: "О! за теб са всички приключения през 2008-ма! :)"

вторник, 19 август 2008 г.

Miami

Ураганът ни се размина, на косъм, както казват.

Година и половина по-рано, кой би помислил..

Все още е странно, леко нереално, почти като на почивка. Ама не съвсем.
--
п.с. преди да тръгна от България, напосоки и набързо, грабнах "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт - да ми прави компания в 13-часовия полет. без да знам - направила съм си подарък.. и то какъв! :)

понеделник, 11 август 2008 г.

вятър и небе

за последните няколко седмици успях
- да събера всичките си материални притежания в кашони, чували, куфари, кутии, да ги надпиша прилежно
- да подаря една голяма купчина неща и една голяма купчина дрехи
- да изхвърля още толкова
- да си тръгна от софия
- да напусна работа
- да се видя с почти всички скъпи на сърцето ми хора
- да подготвя една планина документи
- да се преместя в пространството около 500 км по- на североизток
- да подрежа прецъфтелите цветове на розите
- да се сдобия със самолетен билет и виза
- да се разходя по безкрайната плажна ивица на крапец, да видя три лебеда в морето - съвсем близо до брега, да изпея - в дует и с възторг ;) - всички песни, които ми идват на ум, да видя началото на залеза над дуранкулашкото езеро, да изтанцувам танца на патето яки, който после пуснаха по радиото, да се прехласна по облите гладки камъчета, да събера няколко килограма от тях
- да върна кантара
- да изляза през вратата, която остана отворена след мен, макар че ме пуснаха да си вървя
- да напиша безчет електронни писма
- да усъвършенствам уроците по skype & gmail
- да сънувам човек, който още не съм срещнала и не познавам, но знам че ще
- да поседя в кръглата градина на южния парк, да пия много бавни кафета в онда, да си тръгна с купчина книги от orange, да прочета "за красотата" на зейди смит, да започна "бягащата с вълци" на клариса пинкола естес, да пия бира в куфара, да вечерям в olives, да обядвам в кактус, да поседя в градинката на руската църква, да се напия с чай и разговори в чайната на гладстон и ботев, да се разходя в борисова, да пия мохито в toba&co по всяко време на денонощието, да играя федербал в южния, да вървя дълго по улиците..
- да се порадвам на цветовете на кактуса, който цъфна за пръв път от 11 години
- да си припомня съня, в който пиша прощални писма
- да си тананикам три различни мелодии
- да чуя разкази за себе си от времето преди моите спомени
- и още, а тези до тук - съвсем не в реда, в който са написани

в родната ми къща, когато събирам прането от простора в градината, то мирише на вятър и небе. скоро и аз.