събота, 21 юни 2008 г.

нощем на кино

Гледах "Моите боровинкови нощи" и "Любов по време на холера".
Първият - в къщи, вторият - на кино. Трябваше обратно.

Боровинковите нощи много ми се усладиха :). Да, има неща, които просто трябва да "пуснеш" да си отидат.. Да, трябва да можеш да вярваш на хората, дори и след като си бил грандиозно излъган.. Да, трябва да има врати, през които пак да можеш да влезеш, да излезеш, да влезеш..да ти пазят мястото. Да, има врати, на които пише "ключ". Да, няма кой да научи твоите уроци вместо тебе.

От филма по Маркес очаквах много, може би затова се разочаровах. Дойде ми дълъг, пълен със сюжет, свръх-гримиран. Освен това не харесвам актьора, който играе главния герой, след "Призраците на Гоя" - хич, а пък сега - съвсем.. Не е само заради ролите, има нещо.. мекотело в него.. [докато търсех името на актьора, попаднах на ето този блог, където добре са казали какво-що за този филм..]

И в двата филма имаше от нещата, за които си мисля напоследък, но боровинковите нощи е много по-мой, по-ми е истински, по-ми е симпатичен. Препоръчвам от сърце.

*
късен p.s.
знам какво е.
в боровинковите нощи тя тръгна, let go, търси себе си, прости.. и се върна, когато беше "направила място", когато беше готова да продължи нататък..
в холеровите времена.. той така и не "пусна".., влачи тази любов като котва, посърна поради нея, беше му извинение да е болен, нещастен, да причинява от същото..
и не, че единият избор е по-правилен. просто съм правила и двата и вече знам кой от тях е по-мой.

петък, 20 юни 2008 г.

семейни разговори


когато между хората с години са се трупали неказани неща, те в един момент стават неуправляеми и всичко помитат.

неказаните неща, горчивини, разочарования, обиди и пр. не изчезват, понеже са неказани. напротив. пускат корени. растат. разлистват се.

после като те плесне изневиделица в лицето някой бодлив клон, да се чудиш и маеш откъде те е сполетял.

как да обясниш, че онзи, с когото си говорил, преди този, с когото говориш сега, не е казал нищо подобно и всичко, в което е заподозрян, са най-вече привидения? и, което е по-важното, че тези "привидения" не идват отвън?

вторник, 17 юни 2008 г.

мда


като изтрещи повече от обичайното, човек е добре да си вземе отпуска по средата на седмицата. и да се погрижи за себе си.

всичко по-другояче изглежда :)

неделя, 15 юни 2008 г.

уж тук, ама не съвсем

Въпросът на вечерта - може ли усещането за кухина да бъде триизмерно?..
Също - присетих се за една, струва ми се, диалектна дума от моя край - огелпен. Преди да се подредят, нещата се огелпват, нали? В това да е утехата?

Искаше ми се тази вечер да се прибера, да седна в любимия си фотьойл (въх.. как се пише тази дума), да потъна в ето
тази книга .. и много дълго да не мърдам - във физическия смисъл на тази дума. Вместо това се зачетох по блоговете, зарових се в интернетски храсталаци и.. времето ми изтече между пръстите. Поне каквото прочетох да беше хубаво, а то - мрън-мрън и други по-високи степени на недоволство. От известно време насам, като надуша агресия и разните й производни, бързо-бързо гледам да се отдалеча. И още да се отдалеча. "Себесъхранителен съм" беше казал веднъж един приятел.

Кой точно се очаква да се погрижи за мислите в собствената ми глава?

Напоследък толкова много време губя в безцелно тук-там ровене по нет-а, че обмислям дали да не обявя няколкодневен интернетски пост. В къщи де, в офиса няма как. Макар че скоро ще може да е и целодневно.

Иронично, разбира се - пиша за това не къде да е другаде, а в блог.. Което дали се брои за загуба на време.. и в това не съм сигурна. Струва ми се, че тук някъде е един от източниците на колебливостта ми да пиша по-често. Другите? Твърде много неща в последните 2-3 седмици, за които направих каквото можах, а не го усещам като достатъчно.

Още един много близък човек заминава надалеч и задълго.
Още един много близък човек влиза в болница.

Сещам се за един разказ на Георги Господинов - "Божури и незабравки" и пожелавам сила, вяра и смях в неизчерпаеми количества. Изпращам ги по вятъра.

сряда, 11 юни 2008 г.

поздрав :)

"Настъпва нощ - каза той - и скоро ще завали. Не зная много за делата, извършени от Давид, и дали те всъщност са били велики. Да си призная искрено, и за псалмите му не зная вече много. Не бих искал да кажа нищо срещу тях, но че животът не е просто игра, не е в състояние да ми докаже никакъв Давид. Тъкмо това е той, животът, когато е красив и щастлив - една игра. Естествено, от него може да се направи всичко друго - да се превърне в дълг или във война, или в затвор, но така няма да стане по-хубав. Довиждане, беше ми приятно."

Херман Хесе, "Пътуване към Изтока"

[и още едно изречение, пак оттам]

"Формата на изпитанието е свободно избираема."

;)

неделя, 8 юни 2008 г.

контрасти

това са кориците на два поредни броя на сп. Newsweek от последните няколко седмици.
глад и яхти.

сряда, 4 юни 2008 г.

време за четене

този петък, 6-ти юни, галерия "Дебют", бул "В. Левски" 62

*а снимката е от тук някъде

късен 6-то-юнски p.s.
Светкавици. Гръмотевици. Градушка. Порой. Задръствания. Препятствия.
Благодаря двойно! :) на всички, които дойдохте, въпреки думите по-горе... Напълнихте ми душата.

понеделник, 2 юни 2008 г.

липите нацъфтяха!

[наред с акациите, липите са другите ми любими цъфтящи дървета..]

--

Когато много силно мислиш за нещо.., като че ли сетивата ти са по-изострени.. а може би по-отворени? И повече виждаш, повече откриваш. А също и някои други глаголи ;)

Три неща по реда на появата им:

1. "Помненето и подреждането разхубавяват" - думи на Диана Иванова в Капитал Light от преди много време.
2. "Игра на стъклени перли" и "Пътуване към Изтока" на Херман Хесе - и двете в Пловдив, след дълги издирвания по-наблизо... "Пътуването.." - от последната, наполовина раздигната и вече почти затворена сергия на жената с бистрия поглед.
3. Ето тази статия от последния брой на HBS Working Knowledge - за щастието да даваш.

Всяко едно от тези три е много повече, отколкото би могло отвън да се види, от буквалното пък - най-вече.

"Вие сте толкова мрачен и толкова припрян - каза той успокояващо, - не е хубаво, това изкривява лицето и разболява човека. Би трябвало да вървим съвсем бавно, така се успокояваш чудесно."
Х. Хесе, Пътуване към Изтока