неделя, 27 април 2008 г.

..


днес, докато се разхождах и се губех и се намирах.., после - докато се разхождахме.. две кучета ме спряха - по различно време и на различни улици.. и ми припомниха какво е да те обича някой по този начин.

скоро става една година, откакто бела я няма.
миналата седмица за пръв път я сънувах.

всеки път като съм в родната си къща, отвсякъде я очаквам.
още.

сряда, 23 април 2008 г.

ричард бротиган, любовно стихотворение

Толкова е хубаво
да станеш сутрин
съвсем сам
и да не трябва да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
вече.




* и още от Richard Brautigan

понеделник, 21 април 2008 г.

животни отблизо, изненади отблизо и отдалеч


Ако още не сте видели изложбата на Андрей Енгелман - киргизстански художник - в Чайната на Бенковска (която била също и галерия "Снежана", факт неизвестен досега за мен).. неговите животни, фламинго и хвърчила ще бъдат там до 23 май. След това ще отидат/отлетят другаде.
--
А иначе, през последната седмица изненадах сама себе си като изгледах ето това видео на лекция на Randy Pausch цели два пъти - открай-докрай. Дълго е 76 минути и 26 секунди, ето от къде иде изненадата. А ето тук - повече за самия Pausch и за сегашното му време.

петък, 18 април 2008 г.

каквото и да си си намислил, не е това

Does everything take care of itself?
(^този въпрос е цитат, ето от тук)

Списък на непредвидените неща от последните часове на вчера и първите на днес:
- боси стъпки по стълбите надолу
- вечеря, чиято най-важна съставка е жест
- не само аз говоря на зеленчуците, спагетите, чиниите и празните пространства
- на бегом до централна гара
- кошница с бебе до последния перон
- на бегом от централна гара
- старо притеснение (жилав плевел)
- възпитаване в кураж (о!)
- разговор за страхове, към които се обръщаш с лице и тръгваш
- не отговори, а хипотези
- дълга игра на криеница с името на Елиът Арънсън - авторът на любимата "Човекът - социално животно"
- два спални чувала и съвсем набързо тъжно

- малко просветление, малко повдигане на килима
- 6:30 светът е наклонен на една страна и непознат, но като се изправя всичко си идва на мястото
- по-доброто решение
- най-после разбирам една книга, нейните тигри, бури и острови
- разбирам защо чета точно тази книга точно сега (о, да;)
- не мога да си спомня какво сънувах
- изпращам в мислите си самолет, който ще пътува дълго, и обещание, в което вярвам

сряда, 16 април 2008 г.

"той е друг. а вие?" и други следобедни изобретения

снощи
..бях главен участник в урок по създаване на e-mail, прикачване на файлове и компресиране на снимки.. по skype. През няколко държави и с оскъдна часова разлика.

Толкова е странно като те тупне по рамото едно такова, например: приемаш за даденост, а?! лесно било?! говориш с думи, които смяташ за общосподелени?! разбирането ти е в кърпа вързано?! ха!
Нищо подобно. Изведнъж откриваш какви дълги последователности от действия се крият зад гърбовете на неща, които извършваш без да се замисляш, почти механично. За пореден път: това, че нещо е много лесно за теб, не го прави също толкова лесно за някой друг.

днес
..се въодушевих за нещо, намерено по интернет, споделих го с много хора, увлякох и тях. Размечтахме се. Обадих се на телефона за контакт. Отговориха ми, че фирмата се е разпаднала преди близо година. Няма ги вече. Съжаляват. Има ги в интернет, но ги няма в реалността, която обитаваме телесно. На кое да вярва човек? Кой знае каква колония от виртуални призраци се е навъдила. Извиних се на всички. От чие име?!

довечера
..още не се е случило. Струва ми се ту близо, ту далеч. Не знам как да го очаквам. Като че ли твърде много минало има в мрачините.

сега
..по памет, стихотворение на Теодора Куцарова от "Път където го няма"

все едно очаквам някой
който вече е дошъл

и мисля как да го накарам да остане
когато вече си е тръгнал

пп. за мен си: това е стихотворение отдавнашно. после пренаписах "желанието". да не забравям.


четвъртък, 10 април 2008 г.

дол: екатерина йосифова


Вдигаш високо ръце
Нагазваш сред
Високата коприва
Не се предаваш: преминаваш.

--
от книгата й "Нагоре Надолу"

рисунка

Вместо да изляза в обедна почивка днес, разглеждах блогове на хора, които рисуват.. или апликират.. или.. как се нарича, когато, например, направиш кукла от хартия?
...

Имах порив да напиша как понякога - както сега - много ми се иска да мога да рисувам.., да се изразявам в образи.

Ако можех, сега щях да нарисувам едно момиче, тънко като клонка. То изглежда все едно не е много стабилно, както е стъпило на земята.., все едно се полюлява.., а очите му големи-големи.. заемат почти цялото му лице. Изглежда малко уплашено. Не е ясно от какво.

Когато преди няколко вечери я попитали от какво се страхува, тя казала: големите страхове, като застанат с лице към теб, не можеш да ги видиш, само ги усещаш като мъхесто и скупчено кълбо по средата на тялото си.. и като се опиташ да им дадеш имена, те се завъртат около себе си и изчезват в облак дъждовни капки. Вечерта като си останеш насаме, пак ги усещаш как ти дишат някъде близо до ухото.

Така, както я рисувам сега, тя още помни какво е казала, по очите й личи.

А някъде в най-дълбокото й се спотайват едни думи, които тя не знае чула ли е, сънувала ли е, измислила ли е. И понеже много време е минало, вече почти ги е забравила. Сега тихо се радва, без да знае, че радостта е поради тях.

Косата й е дълга и права и съвсем лекичко полюшната - от вятър ли, от ръка ли, не е ясно.

На лявото й рамо една пеперуда е кацнала едва-едва. Пауново око. По-голяма е от нея. И по-лека.

Мисля, че се казва Дре. Може и да греша. Умее да чете знаци, но понякога забравя.

За първи път я срещам.

Чудя се дали имам право да й кажа, че единственият начин да премине и да разбере, е.. напряко през хладното на страха?.. и че да не знаеш и да не знаеш могат да бъдат две различни неща?

Или нищо да не й казвам.

По-късно ще реша. Сега само я наблюдавам. Тя знае.

събота, 5 април 2008 г.

прозорци


..предишният пост - врати, сега - прозорци..

Но - да. тази седмица ми се искаше да имам прозорци, които да мога да отворя, да си проветря мислите.. и после - да ми е леко, да ми е просторно. Отдавна не съм си чувствала главата така претъпкана.. Прилича ми на градина, в която са избуяли изведнъж всичките растения.. и са се усукали, и са се премрежили.. и ни за разходки, ни за дишане. Затова си и мълчах тук. Да разчистя малко плевели, едно-друго. И после.

А миналата неделя ми подариха една книга с турски пословици и поговорки.. с чудно посвещение.. Тия дни си я отварям напосоки.. и ту намирам отговор, ту въпрос ;)

Ето и на вас:
"От насила изядена гозба, я корем, я глава ще те заболи."
"Всеки юнак яде киселото мляко по свой начин."
"Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало."