неделя, 30 март 2008 г.

врати

Тези дни са сменили механизма на входната врата на блока, в който живея. Предишният се отваряше много трудно и събирах тежестта на цялото си тяло, всеки път, когато влизах-излизах.

Сега вратата се отваря с ненадейна лекота. А аз все още използвам същата сила... и голяма част от нея отива напразно. Преразход. Днес сутринта като излизах, си помислих, че ако не свикна бързо с тази промяна, още много енергия ще изхабя ей тъй на - поради навика.

Струва ми се, че и с нещата от живота е така. Ако вършенето на нещо ти е отнемало съответно количество енергия/усилия/време или там, каквото.. и изведнъж вече не отнема толкова.. ти, по навик, все още подхождаш с очакването, че ще ти трябва ето тооолкова мноого енергия/време/усилия.. И толкова отделяш. Пък то - не.

Навиците на ежедневието ни - личното и професионалното - понякога са толкова невидими, че ги откриваме едва, когато се налага да ги променим.

петък, 28 март 2008 г.

...

Ако вечерта си пил
вино от женшенов корен
на сутринта се събуждаш с трясък
на метеорит върху парапета
Главата не тежи
Умираш едва няколко дни по-късно

Теодора Куцарова, Път където го няма

искам пак..


пирин, където всеки трети камък е с форма на сърце.

четвъртък, 27 март 2008 г.

U2 - the first time

песента на вечерта. от саундтрака на хотел за милион долара, разбира се. вярвам в съвпаденията и в щастливите не-случайности.
преди няколко сутрини подарих двойното CD на U2. дано го слушат с радост*.

пиша, както отдавна не.

отворих напосоки "пътуване" на таникава шунтаро:

ако мълчиш,
трябва да кажеш, че мълчиш
ако не можеш да пишеш,
трябва да напишеш, че не можеш да пишеш

*междувременно научих - i wanted to get rid of it.. but i love the music.. от кое ушите чуват повече? а аз дори знам - нарича се opposite tension и се случва редовно ;)

настинка? пролетна умора? друго?

Имам теория, че нещо боледува светът.. поне тоз около мен и най-близките ми хора. Не знам какво му е. Нямам доказателство. Нямам статистика. Нямам подходящ линк, който да сложа тук и всичко да си дойде на мястото. Няма как да валидизирам това усъмняване. Има само множество емпирични данни напоследък. Може би не трябва да го наричам "теория", тогава..

Във всеки случай, нещо киха, подсмърча, не му достига позитивна енергия.. и изобщо - не се чувства добре.

Вие усещате ли го?


p.s. подхожда му саундтракът на "хотел за милион долара".. това е най-отчетливото, което мога да кажа за него. сега.

вторник, 25 март 2008 г.

p.s.


когато казах, че си пускам дългата коса: това ще бъде урок по търпение

мисля си - точно от това имам нужда
(а на снимката е софия, мокра, от преди няколко вечери)

crash

Името ми тия дни е Наивност. Все си мислех, че съм го изхвърлила това име при Голямото Чистене миналото лято.. А то се появи изпод една купчина хартии и дрехи и думи на чужд език.

Изобщо. Изобщо. Има толкова звуци в "изобщо". Римува се с "порастването няма нищо общо"..

Усъмнявам се (този глагол имал сегашно продължително, траещо време..) в няколко изречения, които до само вчера можех още да чуя със затворени очи.. Днес ми приличат на реплики от филм, на който съм заспала по средата.. И част от думите на героите са влезли в съня ми.. Когато се събудих, видях смътно финалните надписи и докато се огледам - вече беше съмнало и денят беше влязъл през прозореца. Прозата замени еуфорията, мило дете.


Наивна. Кой е антонимът тук? Ивна?

Настроението като променлива величина. Настроението в края на март. Първа пролет. Пролет пукна. Като бебешко дупе розова. Цитат до цитата, не ми става по-добре.

А вчера, съвсем неуместно, посред всичко и преди още да се загубя в чуждите думи, тананиках си песен от забравеното безгрижно - "подаръци ще има за всички от сърце.." После пътеката кривна, боровете се сгъстиха и ме перна шум от криле на излитащи птици.

Не знам къде съм.


петък, 21 март 2008 г.

цитат на бегом


Find yourself a moment and go and get some wings..

а го намерих ето тук някъде

сряда, 19 март 2008 г.

positive vs. negative

Преди няколко години участвах в група по психодрама. Напоследък съм се присетила за едно от упражненията, които правихме там веднъж..

По двойки, единият казваше едно позитивно твърдение, а другият трябваше да каже съответстващо негативно.. например: "времето е прекрасно днес" с/у "времето е ужасно днес".. Като си сменяхме ролите. Ако аз казвам първо позитивните, след 5 минути се "разменяме" и аз казвам негативните.. Да си призная, стори ми се глупаво упражнение.. И малко с нежелание се включих. А още го помня, толкоз силно беше.

Първата ми роля беше да казвам негативните. Някак ставаше с лекота, лесно беше. Противоречиш и омрънкваш всичко.

После дойде ред да казвам позитивните твърдения.. И тук стана сложно изведнъж. Все по-трудно ми беше да удържам позитивизма си, докато човекът до мен помръкваше всичко..

Та, мисля си много за това упражнение напоследък. Мисля си колко ли силен трябва да бъде човек, и колко ли балансиран, за да удържи на масовия негативизъм наоколо. Накъдето и да се обърнеш - някой за нещо недоволства.. И сега, преди да съм се подхлъзнала в мрънкалщина и черногледство, да кажа, че съм изкушена и чета напоследък за това как човек има контрол не върху това, което му се случва, а върху начина, по който ще реагира.. върху своя отговор.. Като лесна формулка, това изглежда така: събитие + реакция = резултат.

В реакциите ни е ключът. В отговорите ни. В думите. В погледите.

И сега - въпрос за домашно: Като видите един човек, можете ли да кажете дали лицето му пази спомен за повече намръщвания или за повече смехове?
:)

събота, 15 март 2008 г.

мълчало

Много филми напоследък и нито един, за който да искам да разкажа с радост.
Ако един филм е най-вече потрисащ визуално, това за мен не го прави добър, а потискащ.. и просто лоша загуба на време.

Надявам се по-добрите филми от този филм фест за мен да предстоят ;)

И тъй като утре, т.е. вече днес, нищо, че е неделя, аз все пак ще ставам толкоз рано, че ще видя празните улици на София.. сега си/ви пожелавам лека нощ с ето тази песен на Alan Parsons Project.

неделя, 9 март 2008 г.

мухи и джаз

Току-що през отворения прозорец влетя муха.. - пролетта наистина е тук вече :)

А вчера гледах първите си два филма от София Филм Фест.. единият прекрасен, другият озадачаващ..

"Амбалаж" на Ян Сверак за мен беше всичко друго, но не и комедия.. Излязох усмихната, но по онзи начин, който се появява поради лекотата, не поради шегите и закачките. Както знаем ;), лекотата идва от дълбкото, не от повърхността. А този балон, с който летяха накрая, беше метафора за всичко.

"Няма ме" на Тод Хейнс беше дълъг, свърши около час преди полунощ, и някак като в просъница... И като написах това сега - да, много приличаше на сън, който сънуваш като че ли цяла нощ - пробуждаш се, заспиваш пак, образите се преливат, толкова са много, че не смогваш да си извърнеш погледа подире им... а като се събудиш си леко объркан, замаян, неумел в думите, и движенията ти - непохватни. Не знам този сън дали беше хубав, обаче. Със сигурност не беше мой.

--
А днес е Прошка. Ден много по-голям от трапезите за него...

четвъртък, 6 март 2008 г.

всяка следваща година е по-добра


..това ми каза една жена на много-над-моите-години веднъж.. Всяка следваща година е по-добра. Имах повод да си го припомня тия дни :)

Друго. Преди две вечери, докато изпивахме бутилка червено вино, а аз седях срещу табела с надпис New York - this exit, с един от най-важните за мен хора си говорихме за "дневния ред" на българското общество напоследък.. както и за необозримостта на всичко, което се случва.. и за това как медиите правят обозрими само един набор от неща, а другите остават невидими.. А знам - ако аз не виждам нещо, то не съществува за мен.

И тъй като последните 10-тина дни това, което влиза в дните ни от новините и коментарите по тях, е най-меко-казано странно.., а моето лично време жадува да вижда и иначе.. в този след-полунощен час ми се прииска да сложа тук пред погледа си ето това стихотворение на Max Ehrmann от около 1927 г. За да не го изпускам от поглед. И вместо подарък.
--
Desiderata
Go placidly amid the noise and haste,
and remember what peace there may be in silence.
As far as possible without surrender
be on good terms with all persons.
Speak your truth quietly and clearly;
and
listen to others,even the dull and the ignorant;
they too have their story.

Avoid loud and aggressive persons,
they are vexations to the spirit.
If you compare yourself with others,
you may become vain and bitter;
for always there will be greater and lesser persons than yourself.
Enjoy your achievements as well as your plans.

Keep interested in your own career, however humble;
it is a real possession in the changing fortunes of time.
Exercise caution in your business affairs;
for the world is full of trickery.
But let this not blind you to what virtue there is;
many persons strive for high ideals;
and everywhere
life is full of heroism.

Be yourself.
Especially, do not feign affection.
Neither be cynical about love;
for in the face of all aridity and disenchantment
it is as perennial as the grass.

Take kindly the counsel of the years,
gracefully surrendering the things of youth.
Nurture strength of spirit to shield you in sudden misfortune.
But do not distress yourself with dark imaginings.
Many fears are born of fatigue and loneliness.
Beyond a wholesome discipline,
be gentle with yourself.

You are a child of the universe,
no less than the trees and the stars;
you have a right to be here.
And whether or not it is clear to you,
no doubt the universe is unfolding as it should.

Therefore be at peace with God,
whatever you conceive Him to be,
and whatever your labors and aspirations,
in the noisy confusion of life keep peace with your soul.

With all its sham, drudgery, and broken dreams,
it is still a beautiful world.
Be cheerful.
Strive to be happy.